[[Картинка:Dobrudja_Borders_BG.png|right|thumb|250px|Граници в Добруджа]]
'''Крайовската спогодба''' е договор, подписан в гр. [[Крайова]] на [[7 септември]] [[1940]] г., между [[Царство България]] и [[Румъния]]. Наложен е от [[Нацистка Германия]], [[СССР]] и [[Италия]], макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във [[Втората световна война]], с цел привличане на България в техните редици.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България [[Южна Добруджа]] (“Cadrilater” на [[румънски език|румънски]]), както и да се осъществи обмен на населението от [[Северна Добруджа|Северна]] и Южна [[Южна Добруджа]]. На [[19 август]] [[1940]] г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на [[Царство България]].
Така 88 000 [[румънци]], заселени от румънските власти след края на [[Междусъюзническа война|Втората балканска война]] през [[1913]] г. (виж [[Букурещки договор]]), когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 [[българи]] от северната част емигрират в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници - системата "triime" (действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като "компенсация" на румънските поземлени имоти, създадени в [[Южна Добруджа]]).
