Жан Огюст Доминик Енгър: Разлика между версии

| име = Жан Огюст Доминик ЕнгрЕнгър

'''Жан Огю̀ст Доминѝк Ѐнгрнгър''' (на [[френски]] ''Jean Auguste Dominique Ingres'') е френски [[художник]], [[график]] и [[цигулар]], продължител на [[класицизъм|класицизма]]. Ученик на [[Жак-Луи Давид]]. Произведенията му се отличават с ясна композиция, светъл колорит, изящна и пластична линейна рисунка ("Апотеоз на Омир", [[1827]] г.). Майстор на женския образ ("Голямата одалиска", "Турска баня", "Изворът"). Портрети ("Мадам Ривиер", [[1805]] г.).

Младият Жан Огюст Доминик ЕнгрЕнгър усвоява твърде рано рисуването при своя [[баща]], който е художник и [[ваятел]]. През [[1791]] г. влиза в кралската академия в [[Тулуза]]. На 17 годишна възраст отива в [[Париж]], където е приет в [[ателие]]то на [[Жак-Луи Давид]]. През [[1801]] г. спечелва наградата на [[Рим]] и получава първите си поръчки. Пет години по-късно заминава за Вечния град, вдъхновява се от стенописите на Рафаел в станците на [[Ватикана]] и сътворява голи тела и портрети, чиито анатомични деформации вече утвърждават първенството на рисунката. Картината му "Юпитер и Тетида" "(1811) е изпратена в Париж и предизвиква подигравки. Живописецът страда от неразбирането на произведенията си. Най-после му възлагат платното "Обетът на Луи Осми" - кралят се моли, сведен пред Мадоната с младенеца. На Салона от [[1824]] г. публиката посреща с възторг тази творба, която носи отпечатъка на спомена за маданите на Рафаел и се явява връх класицистичното изкуство. ЕнгрЕнгър се прибира в Париж и отваря ателие - създава "Апотеоз на Омир" за таван на [[Лувър]]а, а през [[1832]] г. се връща към [[портрет]]а с един шедьовър - Луи-Франсоа Бертен. Властният и внушителен образ на този патрон на пресата (основател на в. Журнал дьо деба) прераства в символ на възходящата либерална буржоазия. През [[1834]] г. Енгър приема поста директор на вила "Медичи" в Рим и остава там в продължение на 7 години.