Йозеф фон Фраунхофер: Разлика между версии

'''Йозеф фон Фраунхофер''' е немски [[учен]], [[изобретател]] и предприемач, влезналвлязал в историята на естествените науки със своите работи като [[физик]], оптик и [[астроном]]. С неговите астрономически инструменти са били направени значителни открития. С неговите измервателни инструменти за пръв път са станали възможни точните геодезични измервания. Неговите изследвания върху вълновия характер на светлината и работите му върху спектралните линии са в основите на днешната оптическа физика. За заслуги приживе e удостоен с благородническа титла. Работите му имат ефикасна приложна насоченост и затова днес германското [[Дружество Фраунхофер]] за поощряване на приложните изследвания носи неговото име.

В съответствие със семейните традиции Йозеф е изпратен от настойника си на 6-годишно обучение по стъкларство в [[Мюнхен]]. Когато е на 14 годинигод., се случва нещастие. Сградата, в която работят, се срутва и 41 майстори, калфи и чираци биват затрупани. Трима остават живи и между тях е малкиятмладият Йозеф. Будното момче прави впечатление и дошлият на място [[курфюрст]] му прави щедро парично дарение.

Уцшнайдер - съпритежател на Математико-механичния институт, също забелязва талантливия чирак Йозеф и поема грижата за него. През следващите 8 годинигод. Фраунхофер до голяма степен самостоятелно продължава да натрупва превъзходни знания в оптиката и физиката и израства от чирак до съпритежател на Оптичния институт „Уцшнайдер, Райхенбах и Фраунхофер”. На 22-годишна възраст става ръководител на Оптичната работилница на Математико-механичния институт в Бенедиктбойерн (в алпийската част на Бавария), а пет5 годинигод. по-късно ръководи целия институт. На 32 годинигод. Фраунхофер става извънреден [[професор]] къмв Баварската [[академия на науките]], 2 годинигод. след това става [[почетен доктор]] на университета в Ерланген и след още 2 годинигод. получава назначение като хоноруван професор и уредник на Математико-физическите колекции в Мюнхен.

На 37-годишна възраст Фраухофер получава орден за граждански заслуги и бива удостоен с благородническа титла [[рицар]] (Ritter von Fraunhofer).

ПостепенноЙозеф фон Фраунхофер, отровен постепенно от [[пара|парите]] на [[тежки метали]], характерни за стъклопроизводството[[стъкло]]производството, Йозеф фон Фраунхофер умира на 39 годинигод., отнасяйки в гроба най-ценните рецепти за изготвяне на качествени стъкла. Постиженията и заслугите му обаче биват подобаващо отбелязани от самия крал [[Лудвиг I (Бавария)|Лудвиг I]], а впоследствие мюнхенчани издигат паметници на своя почетен гражданин и организират в [[Технически музей в Мюнхен|Дойчес музеум]] богата музейна сбирка от неговите забележителни оптически инструменти.

Фраунхофер разработва нови сортове [[оптично стъкло|стъкла]], както и полировъчни и шлайфмашини, с които създава оптически [[леща (оптика)|лещи]], [[обектив]]и, [[бинокъл|бинокли]], далекогледи[[далекоглед]]и, [[микроскоп]]и и [[телескоп]]и с непознато дотогава качество. По проекти на Фраунхофер се конструират астрономически инструменти в различни части на света. С един такъв телескоп впрез 1846 г. е била открита планетата [[Нептун (планета)|Нептун]]. Този телескоп днес е експонат в Дойчес музеум.

Приемайки вълновия характер на светлината, Фраунхофер изобретява невероятно точни методи за измерване на хроматичната [[дисперсия]]. Откритията му в тази област имат фундаментално значение за по-нататъшното развитие на оптичната физика.

Във Фраунхоферовия Математико-механичен институт биватса разработени измервателни инструменти с високо качество, като например [[теодолит]]и за [[Геодезия|геодезически]] измервания. Прецизната кръгова скала и добре шлайфаните лещи позволявали измерването на ъгли с точност, която до тогава е била немислима. В резултат, по онова време Бавария става геодезически най-добре измеренатанапредналата страна в цяла Европа.

С помощта на собственоръчно изготвен точен теодолит-далекоглед с [[призма]] (фактически това ефактически биле първият в историята спектрален апарат) открива повече от 500 тъмни абсорбционни линии в спектъра на слънчевата светлина. Тези линии днес се наричат „[[фраунхоферови линии]]”. Подобни линии Фраунхофер открива и при разлагането на светлината на други звезди, като при това забелязва, че при различните звезди има разлика в дебелината на тъмните линии и в разстоянието между тях. Това откритие лежи в основата на днешния [[спектрален анализ]] на химическите елементи и ни позволява да определяме състава и температурата на далечните звезди, наблюдавайки ги от земята.

Днес [[Дружество Фраунхофер|Дружество „Фраунхофер“]] почита Йозеф фон Фраунхофер с името си и с дейността си. иТова е организация, обединяваща 60 солидно обзаведениоборудвани научно-изследователски института на територията на Германия, седем7 в САЩ, три3 в Азия и един1 в Южна Америка. Търсенето на непосредствена приложимост на резултатите от изследванията отличава това дружество от [[Институти Макс Планк|Дружеството „Макс Планк”]], което от своя страна обединява институтите, посветени на фундаменталната наука.