Светослав Миларов-Сапунов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Черната джамия |
||
Ред 9:
}}
'''Светослав Николов Миларов-Сапунов''' е [[България|български]] [[писател]], [[историк]] и [[публицист]]. Син на Никола Сапунов, участник в църковната борба, и брат на Илия Миларов, общественик, директор на Народната библиотека в София. Името Миларов е превод на Сапунов. Светослав учи в [[Загреб]], [[Цариград]] и др. Сътрудник на [[Петко Славейков]] в редакцията на вестник [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]]. Прекарва повече от година в затвора в Цариград, революционерите го обявяват за турски шпионин. Бяга от затвора и заминава за Русия. Редактор на вестниците „[[Възраждане (вестник)|Възраждане]]“ (1876), „[[Марица (вестник)|Марица]]“ (1879) и „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“ (1880-1881). Чиновник е във външното министерство (1879-1881 и 1883-1884). Свързан с руската политика, замисля, но не осъществява покушение срещу [[Стефан Стамболов]]
По-късно Миларов е обвинен несправедливо за друг [[Атентат срещу Стефан Стамболов (1891)|атентат срещу Стамболов]], при който е убит министъра на финансите [[Христо Белчев]]. Той е осъден на смърт и на 15 юли 1892 година е обесен в двора на [[Черна джамия|Черната джамия]] в София.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 43-44 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
От 1884 Миларов е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Автор на драмата в стихове ''Паданието на Цариград'', на спомени, дневници и др.
| |||