Зенон (Византийска империя): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
'''Флавий Зенон''' ({{lang-la|Flavius Zeno}}; {{lang-el|Ζήνων}}) е един от най-видните ранни [[император|императори]] на [[Византия]]. Управлява от [[474]] до [[475]] г. и отново през [[476]] - [[491]] година.
 
По произход Зенон е [[Исаврия|исавриец]], с истинско име ''Тарасис'',''Тарасикодиса''', главатар на планинско полунезависимо племе от областта [[Исаврия]], северна Сирия.
По произход Зенон е [[Исаврия|исавриец]], с истинско име '''Тарасикодиса''', главатар на планинско полунезависимо племе от областта [[Исаврия]], северна Сирия. Отряди исаврийци служили в армията на Източната Римска империя заедно с други от различни народности. Император [[Лъв I (император)|Лъв I]] увеличил ролята им като начин да противодейства на станалата твърде силна фракция на [[готи]]те. Той повикал Тарасикодиса в [[Константинопол]] за да го направи един от главните си военачалници в борбата срещу готите. След това той е направен зет и престолонаследник на императора, променя името си на Зенон, а след смъртта на императора в [[474]], Зенон става съуправител на малолетния Лъв II, неговият син от Ариадне. Когато Лъв II умира преждевременно няколко месеца по-късно през същата година Зенон е провъзгласен за източно-римски (византийски) император.
Баща му се казва Кодиса (''Kodisa'', "Tarasicodissa"), а майка му Лалис. По-голям брат е на [[Лонгин (консул 486 г.)|Флавий Лонгин]] (консул 486 г.).
''Тарасис'' e женен за Аркадия, от константинополската аристокрация. Според легендата той има две дъщери, Хилария и Таопеста, посветени на християнския живот. Вероятно е роднина на исаврийския генерал [[Зенон (консул 448 г.)|Флавий Зенон]] (консул 448 г.). Зенон и Аркадия живеят от средата на 460-те години в Константинопол.
 
Отряди [[Исаврия|исаврийци]] служили в армията на [[Източната Римска империя]] заедно с други от различни народности. Император [[Лъв I (император)|Лъв I]] увеличил ролята им като начин да противодейства на станалата твърде силна фракция на [[готи]]те. Лъв I забелязва Тарасикодиса, след като около 464 г. той му показал 466 документи, които правят [[Ардабур (консул 447 г.)|Ардабур]], сина на генерал [[Аспар]] подозрителен, че готви мператорски преврат.
По произход Зенон е [[Исаврия|исавриец]], с истинско име '''Тарасикодиса''', главатар на планинско полунезависимо племе от областта [[Исаврия]], северна Сирия. Отряди исаврийци служили в армията на Източната Римска империя заедно с други от различни народности. Император [[Лъв I (император)|Лъв I]] увеличил ролята им като начин да противодейства на станалата твърде силна фракция на [[готи]]те. Той повикал Тарасикодиса в [[Константинопол]], за да го направи един от главните си военачалници в борбата срещу готите. След това той е направен зет и престолонаследник на императора, променя името си на [[Зенон]], а след смъртта на императора в [[474]], Зенон става съуправител на малолетния [[Лъв II]], неговият син от Ариадне[[Елия Ариадна]]. Когато Лъв II умира преждевременно няколко месеца по-късно през същата година Зенон е провъзгласен за източно-римски (византийски) император.
 
Вътрешни бунтове и религиозни разногласия затрудняват управлението на Зенон, но въпреки това той успява да води активна и донякъде успешна външна политика. Той се опитва да контролира остатъците от [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]] и в същото време допринася много за стабилизирането на изтока, макар това да коства много жертви.
Line 35 ⟶ 40:
 
Зенон умира на 9 април [[491]] г., вероятно вследствие на епилептичен пристъп. Според легендата Зенон се събужда три дни след погребението си, но никой не пожелава да отговори на виковете за помощ и да отвори гробницата.
 
 
== Бележки ==
<references />
== Литература ==
*Brian Croke, Dynasty and Ethnicity: ''Emperor Leo I. and the Eclipse of Aspar.'' In: Chiron 35, 2005, S. 147–203.
*Arnold Hugh Martin Jones, ''The Later Roman Empire 284–602.'' A Social, Economic and Administrative Survey. Blackwell, Oxford 1964, S. 224–230.
*Gregor Weber, ''Zeno''. In: Manfred Clauss (Hrsg.): ''Die römischen Kaiser''. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. Beck, München 1997, ISBN 3-406-42727-8, S. 412–415.
 
== Външни препратки ==
*Hugh Elton, [http://www.roman-emperors.org/zeno.htm ''Zeno (AD 474-491)''], ''De Imperatoribus Romanis''
{{Commons|Category:Zeno (imperator)}}
 
 
[[Категория:Византийски императори]]
[[Категория:Имперски римски консули]]
[[Категория:Византийски военачалници]]
[[Категория:Тракийска династия]]
[[Категория:Исаврия]]