Храносмилане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) форматиране: 3x дълго тире, интервали (ползвайки Advisor.js); форматиране: 2x дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Храносмилането''' е процес на механично и химично преработване на [[храна]]та до вид, в който тя може да бъде усвоена от [[организъм|организма]] на [[животни]]те. То е форма на [[катаболизъм]], разграждане на хранителните макромолекули на по-малки [[молекула|молекули]] благодарение на различни храносмилателни сокове. Под влияние на последните хранителните вещества се разграждат до своите основни, разтворими във вода градивни елементи и едва тогава се всмукват, разнасят се с [[кръв]]та и се усвояват от организма.
Начинът, по който протича храносмилането, варира при различните групи животни. При [[бозайници]]те, след като се поеме през [[Устна кухина|уста]]та храната бива подложена на “изпитване”, при което се определя нейната годност или негодност, както и на нейните вкусови качества. В зависимост от това изпитване приетата храна или се изхвърля обратно навън, или се задържа и започва нейната обработка. Последната представлява механично раздробяване на храната от [[зъб]]ите и химичното ѝ третиране с вещества в [[слюнка]]та. След това тя се придвижва през [[хранопровод]]а в [[стомах]]а, където [[Киселина|киселините]] унищожават най-вредните [[микроорганизъм|микроорганизми]] и продължава механичното разграждане и химичното изменение. Тези процеси се довършват в [[Тънко черво|тънкото]] и [[Дебело черво|дебелото черво]], а остатъците от храносмилателния процес, като неусвоени частици от храна, микроорганизми и олющени от храносмилателния канал епителни клетки се изхвърлят от тялото при [[дефекация]].<ref name=Maton>{{cite book| last = Maton| first = Anthea| authorlink = | coauthors = Jean Hopkins, Charles William McLaughlin, Susan Johnson, Maryanna Quon Warner, David LaHart, Jill D. Wright | title = Human Biology and Health| publisher = Prentice Hall| year = 1993| location = Englewood Cliffs, New Jersey, USA| pages = | url = | doi = | id = | isbn = 0-13-981176-1|oclc = 32308337}}</ref>
Храносмилането се ускорява, когато се увеличава [[температура]]та. При температура 18 - 20°С пълното храносмилане протича за 8 - 12 часа. Средното количество приета храна за едно денонощие е около 3% от масата на тялото.
Ред 21:
== Храносмилане при човека ==
[[Image:Digestive system diagram numbered.svg|thumb|250px|'''Храносмилателен тракт при човек'''<br />
<br />
1. [[Слюнчени жлези]]: 2. [[Околоушна слюнчена жлеза|Околоушна жлеза]], 3. [[Долночелюстна слюнчена жлеза|Долночелюстна жлеза]], 4. [[Подезична слюнчена жлеза|Подезична жлеза]]<br/><br/>
12. [[Черен дроб]], 13. [[Жлъчен мехур]], 14. [[Дванадесетопръстник]], 15. [[Жлъчни пътища]]<br/><br/>
16. [[Ободно черво]], 17. [[Напречно ободно черво]], 18. [[Възходящо ободно черво]], 19. [[Низходящо ободно черво]]<br/><br/>
▲5. [[Устна кухина]] <br />
▲7. [[Език (анатомия)|Език]] <br />
▲11. [[Главен канал на панкреаса]] <br />
▲20. [[Тънко черво]] <br />
▲21. [[Сляпо черво]] <br />
▲23. [[Право черво]] <br />
Храносмилането при човекът се извършва на няколко етапа – първо храната се смила в устата, след това в стомаха, и накрая се досмила и усвоява в червата.<ref>[http://practica.ucoz.ru/ Пищеварение] Practica.ucoz.ru, Врач ветеринарной медицыны</ref>
=== Храносмилане в устата ===
Line 68 ⟶ 44:
==== Химична обработка ====
Химичната обработка на храната се постига с помощта на слюнката. Тя се изработва от три чифта големи [[слюнчени жлези]] - [[околоушна слюнчена жлеза|околоушни]], [[долночелюстна слюнчена жлеза|долночелюстни]] и [[подезична слюнчена жлеза|подезични]], и от множество [[малки слюнчени жлези|малки жлезички]], разположени по лигавицата на езика, бузите, мекото и твърдото небце. Чрез слюнката могат да бъдат разградени само [[въглехидрати]]те.
==== {{основна|Слюнка}} Слюнката представлява водниста, лепкава [[течност]] с [[PH|рН]] ≈ 7, съдържаща [[вода]], [[натриев хлорид]], [[натриев карбонат]], [[калциев карбонат]], калциеви [[фосфат]]и и [[сулфат]]и, ензимите [[амилаза]], [[малтаза]] и слузесто белтъкоподобното вещество [[муцин]]. Амилазата действа върху [[полизахарид]]ите и чрез присъединяване на вода ги разглобява до дизахарида [[малтоза]]. Малтазата в комбинация с водата разглобява малтозата до [[глюкоза]] а муцина слепва раздробените парчета храна в една хапка, като я прави хлъзгава и удобна за поглъщане и придвижване по [[хранопровод]]а. === Храносмилане в стомаха ===
Line 76 ⟶ 56:
Срокът за който храната престоява в стомаха е средно около 3 – 5 часа, но варира в зависимост от количеството и качеството на приетата храна. През това време тя се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок. Последният се секретира от стомашните жлези само по време на храносмилане, и то не веднага, а 5 - 6 минути след приемането на първите порции храна в устата. Започнало веднъж, то може да продължи с часове дотогава, докогато има храна в стомаха, и спира едва след неговото пълно изпразване.
==== Стомашен сок ====
{{основна|Стомашен сок}}
Стомашният сок представлява безцветна течност с характерна миризма и силно кисела реакция: рН ≈ 1,5. Стомашният сок съдържа [[солна киселина]], натриев хлорид, [[калиев хлорид]], [[магнезиев фосфат|магнезиев]] и [[калциев фосфат]], [[сулфат]], ензимите [[пепсин]], [[химозин]] и [[липаза]], някои белтъчни съединения, малки количества [[млечна киселина]], [[аденозинфосфорна киселина|аденозинфосфорна]] и [[креатинфосфорна киселина]], [[пикочина]], [[пикочна киселина]] и др. Солната киселина създава оптималната реакция за действието на ензимите. Пепсинът се отделя в неактивна форма и се превръща в активен ензим под въздействие на солната киселина. Под негово влияние белтъчините се разпадат до албумози и пептони. Под влиянието на химозинът белтъкът на [[мляко]]то се съсирва, поради което той се задържа в стомаха и неговите съставни части се подлагат по-дълго време на действието на ензимите. Липазата се отделя в малко количество, има слаба активност и разцепва само тези мазнини, които се намират в емулгирано състояние, като например мазнините в млякото.
Line 90 ⟶ 72:
=== Храносмилане в дванадесетопръстника ===
След като стомашните сокове смелят храната в стомаха до [[химус]], последният преминава на отделни порции в [[дванадесетопръстник]]а, където върху него се изливат нови
==== Панкреатичен сок ====
{{основна|Панкреатичен сок}}
Панкреатичният сок се изработва от [[задстомашна жлеза|задстомашната жлеза]] само през време на храносмилане и чрез един отводен канал се излива направо в дванадесетопръстника. След като отделянето започне, то може да продължи с часове (6 до 14 часа). В зависимост от количеството и качеството на храната се променя и количеството и качеството на самия сок, като най-голямо количество панкреатичен сок се отделя при обработката на въглехидратна храна, по-малко на белтъчна храна и най-малко на мазнини. При човек за едно денонощие се отделя около 1,5 - 2 л. панкреатичен сок. Последният има рН ≈ 8 и съдържа бикарбонати и неактивни ензими, като [[трипсиноген]], [[химотрипсиноген]] и [[прокарбоксипептид]] (за разграждане на белтъците), амилаза, малтаза, [[захараза]] и [[лактаза]] (за разграждане на въглехидратите), и [[липаза]] и [[естераза]] (за разграждане на [[липид]]ите).
Line 104 ⟶ 87:
==== Жлъчен сок ====
{{основна|Жлъчен сок}}
Вторият храносмилателен сок, който се излива върху хранителния химус в дванадесетопръстника, е [[жлъчен сок|жлъчка]]та. Тя се секретира от [[черен дроб|черния дроб]] и подпомага процеса на разграждане на [[мазнини]]те в [[тънко черво|тънките черва]]. Жлъчният сок съдържа: [[вода]], жлъчни киселини ([[таурохолова киселина|таурохолова]] и [[гликохолова киселина]]), жлъчни пигменти ([[билирубин]] и [[биливердин]]), [[холестерин]] и слуз.
Отделянето на жлъчния сок става също по нервно-рефлексен и хуморален път.
===== Нервно-рефлексно сокоотделяне =====
{{мъниче}}
===== Хуморално сокоотделяне =====
{{мъниче}}
=== Храносмилане в тънкото черво ===
В тънкото черво хранителните вещества се разграждат и усвояват. Тук върху хранителният [[химус]] се излива отделеният от жлезите на тънкото черво [[чревен сок|чревен храносмилателен сок]].
==== Чревен сок ====
{{основна|Чревен сок}}
Чревният сок съдържа около 0.65% [[натриев хлорид]], 0.35% [[натриев карбонат]] и ензимите [[ерепсин]], [[ентерокиназа]], [[нуклеаза]], [[липаза]], [[амилаза]], [[инвертаза]], [[малтаза]] и [[лактаза]]. Той се секретира под въздействие на механични и химични дразнения, които указва химуса, върху стените на тънките черва.
=== Храносмилане в дебелото черво ===
До дебелото черво достигат само несмилаемите съставки на хранителния химус, водата и част от храносмилателните сокове.
==== Функции на дебелото черво ====
Дебелото черво има две основни функции — всмукване на водата и изхвърляне на [[изпражнения]]та.
===== Всмукване на водата =====
Основната функция на дебелото черво е да извлече водата от хранителният химус и да я насочи към [[кръвообращение]]то. В резултат на това хранителната каша се сгъстява и се превръща във [[фекалии]].
За едно денонощие, от 4 кг. химус, преминаващ от тънкото в дебелото черво, се изхвърлят едва около 140 гр.
В дебелото черво живеят два вида [[бактерии]] - такива, които разграждат въглехидратите ([[escherichia coli|bacillus coli]]) и такива, които разграждат белтъчините ([[bacillus putrificus]]). Тези бактерии разтварят [[целулоза]]та и с това дават възможност на организма да използува съдържимото на растителните клетки. Също така, микроорганизмите в дебелото черво предпазват организма от развъждането на различни видове [[плесен]]и.
===== Екскреторна функция =====
Тъй като чрез дебелото черво организмът се освобождава от солите на някои [[метал]]и, като [[живак]], [[бисмут]], [[олово]], излишния [[калций]], [[фосфор]] и пр., при по-големи техни дози, върху лигавицата започват да се образуват кървящи [[язва|язви]], водещи до чести и кървави изпражнения.
== Вижте още ==
Line 119 ⟶ 126:
== Бележки ==
* "Ветеринарномедицинска физиология", Издателство Тракийски университет, Стара Загора 1998 г.
== Източници ==
<references />
| |||