'''Клод Луи Ектор, херцог дьо Вилар''' (на [[френски език{{lang-fr|френски]]: '''''Claude Louis Hector de Villars'''''}}) (1653–1734) -е [[маршал]] на [[Франция]], последният от великите военачалници на крал [[Луи XIV]]. Воюва в [[Нидерландска война| Нидерландската война]] (1672-1678), а през 1687 г. е изпратен в [[Бавария]], за да преговаря за съюз между нея и Франция. През същата година е произведен в чин маршал. След служба като посланик във [[Виена]] (1698-1701), той е сред френските командири във [[ВойнаВойната за испанското наследство|Войната за Испанското наследство]] (1701-1714) и постига блестящи победи при Фрайдлинген (1702) в Баден и Хьохщетд (1703) в Бавария. През [[1704]] г. потушава голямо въстание във Франция, известно като Камисард. През 1709 г. завършва наравно срещу армиите на [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|херцог Марлборо]] и принц [[Евгений Савойски]] прив [[МалплакеБитката при (битка)|Малплаке]], с което дава шанс на Франция да се измъкне непобедена от войната. През следващите години той успешно защитава френската граница, а през 1712 г. побеждава принц Евгений при [[Денен (битка)|Денен]]. През 1713-1714 г. преговаря с него за сключването на договора от Ращадт. Член на Съвета на регентството (1715-1723), участва в администрацията и е върховен командир на френската армия във [[Война за Полското наследство|Войната за Полскотополското наследство]] (1733-1735). След смъртта си оставя ценни мемоари.
