Уикипедия

Пороминово: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
без младите поетични таланти и преписванки
Ред 1:
{{обработка|форматиране, препратки, премахване на ненужна информация}}
{{Селище в България
| екатте = 57830
Line 9 ⟶ 8:
| площ = 13,432
}}
 
{{авторски права}}
'''Пороминово''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Кочериново]].
 
== География и история ==
 
Село Пороминово се намира на Рилска река, в близост до [[Благоевград]] и до [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Само на няколко километра са и [[Стобски пирамиди|Стобските пирамиди]]. На север граничи със землището на [[Кочериново]], на изток-североизток със Стоб, на изток с махалите Горно и Долно Демирево на село Бистрица, на юг с Дъбрава и на запад с Бараково. Климатът е умереноконтинентален, с горещо лято и в определени периоди студена зима. Селото влиза и в "Натура 2000".
Пороминово разполага с редовен автобусен транспорт по линията Благоевград - Рила, като автобусите и от двата града (от Автогара Рила и от Държавна автогара Благоевград) тръгват на всеки кръгъл час от 7.00 до 20.00 всеки ден.
 
Климатът е умереноконтинентален, с горещо лято и в определени периоди студена зима. Селото влиза и в "Натура 2000".
Историята в спомени
 
Пороминово разполага с редовен автобусен транспорт по линията Благоевград - Рила, като автобусите и от двата града (от Автогара Рила и от Държавна автогара Благоевград) тръгват на всеки кръгъл час от 7.00 до 20.00 всеки ден.
Спомени за освобождението на Пороминово, Рилското корито и град Горна Джумая от османо-турско робство на 12(24) февруари 1878 г.
 
...След като пристигнаха руските войски в Дупница, дохождат Спасе Пандуро и Богдан Петров, заедно с няколко другари до майор Орлински, началник на първата руска войска (II Мариуполски полк – б. р.), дошла в Дупница, и съобщиха, че Горна Джумая е в турски ръце, а така също и много други села в Дупнишко и Джумайско. Тогава майор Орлински изпраща по тях едно писмо до каймакамина, за да се предадат, но турците не приеха. Тогава Спасе Пандуро обърна коня си обратно за Дупница, но турците започнаха да го обстрелват и той биде спасен благодарение на своя добър и бърз кон.
През това време Богдан Петров беше заел поста в местността Балар-башия (Сухия мост), където водехме сражение с турците, които бяха се появили откъм Балар-башия, където имаше и турска кавалерия. Нашите, от силното поражение на турците, бидоха принудени да отстъпят и се пръснаха по разни страни. В това време Богдан Петров се скрива под моста. Като са минали няколко пъти турците над моста през нощта, той излиза и отива към Добровите (дн. с. Дъбрава – б. р.), оттам през Стоб за с. Рила. Тогава дадохме няколко души жертва, които бяха изклани от турската кавалерия: Никола Маноилов Галчев, Христо Цифкин, на когото намерихме обезглавения труп под една круша. Същия ден дядо Звездан от с. Рила, бивайки в с. Пороминово при яза на воденицата, називаема Аджи Бекир, след като се напил вода, паднал и умрял от силна умора.
През това време Начо и Миялко Величкови от с. Рила и други, заедно с мен, отидохме на местността Добровите, където насреща имаше турски пост, с който започнахме престрелка, но бидохме заобиколени от турска кавалерия. Христо Стойков от с. Добровите ни съобщи, че сме заградени от кавалерия. Наоколо имаше големи долове (андаци), в които ние се заложихме и бидохме спасени.
След това стобските арнаути турци бидоха заловени и закарани в Дупница за разследване при майор Орлински, който ги върнал обратно за Рила и при местността Янковица бидоха изклани, поради клеветата за село Рила от по-рано. Събрахме се всички четници и чети в с. Пороминово, на брой около 500 души, между които имаше и други комити: Векилски от гр. Самоков, двама черногорци, както и няколко от старите комити. След това изпратихме един турчин от с. Пороминово да отиде в Горна Джумая и каже на турците да се предадат, но той, вместо това, казал: „Срам и позор за вас, не се бойте, всичко е башибозук български, които държат нашите братя и сестри в грозни мъчения, и позор за вас, ако не дойдете и ги освободите!” Веднага след това потегля от Горна Джумая башибозук с аскер, под водителството на Ебиш Пеливан. А ние, след като оставихме една малка част в Пороминово, заминахме за Добровите. Турците, след като се пуснаха подир нас, разделиха се на две части – едната удари към Пороминово, а другата към нас. След като се посражавахме известно време, бидохме разбити и се пръснахме по разни страни, като през това време също дадохме няколко жертви. Аз с няколко четника бях останал най-отдире и всички щяхме да бъдем пленени, ако не беше андака, називаем Топалски, в който навлезохме и се спасихме. Тогава един от четата ни улучи Ебиш Пеливанина, предводителя на турската кавалерия, след което веднага всичката турска войска се събра и потегли за Горна Джумая. А другата половина, като навлязла в с. Пороминово, всички мъже, жени и деца, които заварили в селото, немилостиво били изклани. Същото време баща ми, дядо Начо, с няколко жени биде намерен в един андак, дето само една жена се била спасила, защото имала три деца с нея, и турците, като пощадили децата, оставили и тяхната майка. По пътя още един от другарите ни, като стигнахме река Буковец, от силна умора умря.
В с. Пороминово също бяха избити и патрулите на патронния склад, между които биде заклан и Краконята. Навлязохме в с. Стоб. Селото беше празно. Селяните бяха избягали по посока на с. Рила и планината. Аз като наблюдател бях на височината над андака Буковец. До мен имаше орех, на когото се бях огледал, а долу нейде турска кавалерия отиваше към Стоб. Гръмна първата пушка от турската кавалерия, куршумът профуча над самото ми ухо и се заби в ореха и само няколко сантиметра и мига бяха нужни, за да няма нито помен от мен. След това слязох, наредих четата на позиция, а аз се качих в една кула и започнах да наблюдавам вървежа на турците. Започна се една закана между нас и тях, където се биехме (водихме престрелка 3 дни). По това време дойде едно момче и ми съобщи, че русите са потеглили от Дупница и че са веч над с. Кочериново. А турците всичката плячка, която я взели от Пороминово, оставили и избягаха в Горна Джумая. Същото време ни дойде на помощ една част от руската войска, с която преследвахме турците до с. Бараково, през което време турците дадоха много жертви. От нашите паднаха двама руси, а също и една руска кавалерийска кобила. Като стигнахме с. Пороминово, тук водихме още една кратка престрелка, след което дойде и руската артилерия, която започна да обстрелва турските постове, които, като видяха руската артилерия, побягнаха. През това време една наша граната е паднала над черквата (гробищата) на града, на Горна Джумая. Турците като видели, че това не е башибозук български, а е руска артилерия, още през нощта напуснали града и избягали към Кресна. На другия ден (12 /24 н. ст./ февруари 1878 г. – б. р.) потеглихме за Горна Джумая при местността Балар-башия над града, на което място излезе и ни посрещна целият град, начело със свещенниците. Това бе радост неописуема.
Тогава всички чети влязохме първи в града, а след нас влязоха русите. И всички зли турци, които ни бидоха посочени, бяха избити, още до обед. На другия ден рано потеглихме за Кресна по следите на турците. Там бяхме спрени от Европейските сили, където се постави и временната граница между България и Турция . След това ние всички се върнахме обратно в Горна Джумая. Там майор Орлински и много негови другари измряха от тежка болест, като предадоха Богу дух далеч от мили и драги, далеч от своята родина – за свободата и честта на брата роб! А след няколко месеца се постави граница Бараково и Добро поле, като градът Горна Джумая се остави там в турски ръце.
На господина майор Иван Павлович Орлинский не му беше разрешено да влезе в Горна Джумая, но той се силно възмути от зверството в с. Пороминово, където видя детски глави отрязани, и тогава той с риск за живота си и цялата негова войска навлезе в Горна Джумая...
 
<!-- == Обществени институции == -->
 
{{Биография инфо
| име = {{цитат||}}
| портрет = dot.png
| портрет-описание =
| px =
| описание =
| наставка =
| роден-дата = [[]] [[]]
| роден-място = [[]], [[]]
| починал-дата = [[]] [[]]
| починал-място = [[]], [[]]
}}== Културни и природни забележителности
 
* ПОРОМИНЦИ
с отпечатък в обществения живот на град, община и област БЛАГОЕВГРАД
през последните десетилетия
 
 
1. Борис Ст. Маскръчки – бивш областен управител на Област Благоевград
 
2. Спас К. Андонов – бивш общински съветник в Община Благоевград
 
3. Христо М. Ангелов – бивш управител на Земеделска банка – Благоевград
 
4. Николай Б. Маскръчки – началник отдел в СБА – Благоевград
 
5. Стоян Хр. Ангелов – дългогодишен агроном в АПК – Благоевград
 
6. инж. Спас Б. Ценински – началник отдел в Енергоснабдяване – Благоевград
 
7. инж. Борис И. Ангелов – нач. отдел в Енергоснабдяване – Благоевград
 
8. инж. Иван Б. Иванов – нач. отдел в Енергоснабдяване – Благоевград
 
9. Васил Ст. Тодев – началник във „Водно стопанство” – Благоевград
 
10. Стефан Г. Тущов – рехабилитатор в МБАЛ – Благоевград
 
11.Божанка Г. Топалска – дългогодишен лекар-невролог в Благоевград
 
12. Йорданка Н. Топалска-Воденска – дългогодишен аптекар в Благоевград
 
13. Любка К. Тодева – собственик на магазин за оптика в Благоевград
 
14. Атанас К. Маскръчки – съдия в Окръжен съд – Благоевград
 
15. Иван Д. Топалски – гл.редактор на ИК "Мелник" – Сандански
 
16. Мирчо Ангелов – бивш нач. отдел в Енергоснабдяване – Благоевград
 
17. Малин Ас. Марков – бивш директор на 8 СОУ – Благоевград
 
18. Евелина И. Димитрова – дългогодишен учител в Благоевград
 
19. Даниела Ст. Методиева – учител в 11 ОУ – Благоевград
 
20. Методи И. Попов – учител в 8 СОУ – Благоевград
 
21. Милка Ангелова – бивш учител в Езикова гимназия – Благоевград
 
22. Екатерина Д. Ганова – бивш учител в Езикова гимназия – Благоевград
 
23. Илинка Ангелова – учител в ПГ по икономика – Благоевград
 
24. Ангел Сим. Янин – бивш учител по история в град Якоруда
 
25. Славка Тодева – поетеса, член на ЛТО „Огнище” – Благоевград
 
26. Христо Сим. Янин – бивш нач. отдел във Военно окръжие – Благоевград
 
27. Георги Сп. Калинков – гл. сержант в звено БОП при ОДП – Благоевград
 
28. Николай Д. Ветин – бивш футболист, юноша на ФК „Пирин” – Благоевград
 
29. Николай Хр. Младенов – собственик на верига магазини в Благоевград
 
30. Валери И. Димитров – бизнесмен с редица фирми в Благоевград
 
31. Иван В. Иванов – бизнесмен с редица фирма в Благоевград
 
32. Стефан Д. Ганов – бизнесмен, фирма „Земя и хляб” – Благоевград
 
33. Иван М. Попов – бивш организатор в Тютюнев комбинат – Благоевград
 
34. Богдан Н. Богданов – експерт в „Булгартабак” – Благоевград
 
35. Здравко В. Стойчев – експерт в „Булгартабак” – Благоевград
 
36. инж. Илия М. Ангелов - началник в мина "Пирин" - с. Брежани, общ. Симитли
 
37. Бойко М. Чимев - експерт по оръжията в ОД МВР - Благоевград
 
38. Валентина М. Димитрова - учител в Благоевград
 
39. Валентина А. Иванова - екскурзовод, Благоевград
 
40. Ангелина Л. Иванова - филолог, Благоевград
 
41. Екатерина Н. Стамболийска - пом.-директор на МУЦ - Благоевград
 
42. Спаска Н. Стамболийска - служител в Инспекция по труда - Благоевград
 
43. Надя В. Каймаканска - учител в 8 СОУ "А. Костенцев" - Благоевград
 
44. Мария Ил. Мирчова - учител в Благоевград
 
45. Василка М. Маркова - учител в 8 СОУ "А. Костенцев" - Благоевград
 
46. Христофор К. Слатински - бизнесмен, бивш общински съветник, Благоевград
 
47. Спас К. Грозданов - бизнесмен, Благоевград
 
48. Димитър Т. Тодев - офицер о.р., Пиринска дивизия - Благоевград
 
49. Ботьо В. Костов - служител в Гранична полиция - Благоевград
 
50. Ташко Сл. Ванев - служител в РПУ - Благоевград
 
51. Кирил Кр. Топалски - служител в РПУ - Благоевград
 
52. Венета Н. Терзийска - народна певица, Благоевград
 
53. Костадин Иванов - (брат на певицата Гуна Иванова) - народен певец, Благоевград
 
54. Елена Ванева - икономист в Община Благоевград
 
55. Костадин Сл. Чавдарски - бизнесмен, Благоевград
 
56. Стойчо М. Стоименов - бизнесмен, Благоевград
 
57. Йорданка Св. Разпопова - учител в ПГИ "Ив. Илиев" - Благоевград
 
58. д-р Николай Г. Топалски - зъболекар, с. Черниче, общ. Симитли
 
59. Георги Н. Топалски - бивш дългогодишен директор на Осн. училище - с. Черниче, общ. Симитли
 
60. з.а. Атанас Воденичаров - актьор в ДТ "Н. Вапцаров" - Благоевград през 80-те год. на 20 век
 
61. д-р Владимир Петров - бивш лекар специалист в МБАЛ - Благоевград
 
62. Васил Ж. Кацарски - футболист и треньор в ПФК "Септември" - Симитли
 
63. Юлиан Стр. Попев - футболист в ПФК "Пирин" - Благоевград, юноша на клуба
 
64. Мартин Кавдански - футболист в ПФК "Локомотив" - Пловдив, юноша на ПФК "Пирин" - Благоевград
 
65. Емилия Ал. Харизанова - млад поетичен талант, ученичка в НХГ - Благоевград
 
66. Гергана Я. Богданова - собственик на фризьорски салон, Благоевград
 
67. Николай Стоилов Тодев - дьлгогодишен читалищен и черковен настоятел, есперантист.
 
68. Кирил К. Десподов - ръководител "Сонди"
 
69. Елена Чалгънова - историк, Регионален исторически музей - Благоевград
 
== Редовни събития ==
2 август - Илинден - традиционен събор и официален празник на пороминци и Пороминово.
12(24) февруари - ден на освобождението през 1878 г. от османотурско робство.
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
 
Събития с днешен ден ==
 
21 ноември 2009 г. - Исторически ден за Пороминово!
 
На днешния ден, 21. 11. 2009 г., Ден на Св. Архангел Михаил по стар стил и Ден на Християнското семейство по нов стил, след 130 години, над 320 жители на село Пороминово пожелаха възстановяването на една историческа неправда и връщането на селото в административна зависимост от най-близкия и естествен исторически, географски и икономически център - Благоевград! Досега са правени безбройни опити за отделяне от изкуствено наложените на населението административни центрове Кюстендил и Дупница, и въпреки многодесетилетното желание на населението за свързване и в административно отношение с "Градо"(Благоевград), едва в наше време, по чл.28, ал.1 и 2 от ЗАТУРБ, се предоставя възможност на самото население да определи своя административен статут. Благоевград отстои на 10 км (5 км по въздушен път!!!) от Пороминово, а жителите на селото са заставени да задоволяват административните си потребности в отдалечените на 78 км Кюстендил и на 40 км Дупница, които са не само отдалечени, но и чужди на същността на пороминеца центрове! В прекалено тясната зала на Читалището в Пороминово можеха да се видят разплаканите лица на поколения пороминци, ЖАДУВАЩИ да се реши техният административен статут в полза на населението, т.е. селото да стане административна единица на Община Благоевград...!!! Общоселското събрание бе водено лично от кмета на Пороминово Венелин Й. Петров и бе регистрирано и от местните медии - Радио Благоевград при БНР, ТВ ОКО - Благоевград, и регионалните вестници "Струма" и "Вяра". Вече тече и належащата подписка, която трябва да доведе до нужния референдум, който да определи статута на село Пороминово, според ЗАТУРБ. От Областната и от Общинската администрация в Благоевград, към които село Пороминово от десетилетия се стреми, изявиха задоволството си и желанието си да приемат Пороминово и Бараково там, където им е мястото - в общинските и областните структури на своя естествен център - Благоевград!
 
4.02.2010 г.
 
Инициативният комитет за отделяне на село Пороминово от община Кочериново и област Кюстендил и присъединяването му към Община Благоевград, Област Благоевград, внесе събраната подписка за разглеждане в Общинските съвети на общините Кочериново и Благоевград. Макар че за отпочването на процедурата според ЗАТУРБ са нужни 25% от подписите на живеещите с постоянен адрес в селото, в подкрепа на инициативата са се подписали повече от 50% пороминци, съобщи кметът Венелин Петров. До месец двата Общински съвета са длъжни, пак според ЗАТУРБ, да дадат положителен отговор на желанието на населението и да придвижат подписката до областните управители на Кюстендил и Благоевград, както и да се започне процедура по насрочването на референдум, който окончателно да реши съдбата на селото - дали ще премине към Община, респективно и Област Благоевград, или ще продължи да се обезлюдява заради неудачното си административно подчинение на Кюстендилска област.
 
== Външни препратки ==
{{Населени места в Община Кочериново}}
[[Категория: Села в Област Кюстендил]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пороминово“.