Валентиниан III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
| име=Валентиниан III
| описание=западноримски император
| изображение за личността=[[Файл:Solidus ValentinianIII-wedding.jpg|240px250px]]
| описание на изображението=
| управление=цезар, [[423]] - [[424]]<br>август, [[425]] - [[455]]
| пълно име=Флавий Плацид Валентиниан
| роден=[[2 юли]] [[419]]<br>[[Равена]], [[Италия]]
| починал=[[16 март]] [[455]]<br>[[Рим]], [[Италия]]
Ред 17:
}}
 
'''Флавий ПлацидПлацидий Валентиниан''' ({{lang-la|Flavius Placidus Valentinianus}}) e [[император]] на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]] от [[425]] до [[455]] година.
 
== Управление ==
Валентиниан III е син на [[Констанций III]], съуправител прина император [[Флавий Хонорий|Хонорий]], и [[Гала Плацидия]], сестра на последнияХонорий. Роден е през [[419]] година. През 425 г., след смъртта на чичо си Хонорий и поражението на узурпатора [[Йоан (римски император)|Йоан]], малолетният Валентиниан е провъзгласен от братовчед си, [[Теодосий II]], за император на Запад. Вместо него империята управляват майка му [[Гала Плацидия]] (до 437 г.) и [[магистър милитум]] [[Аеций]], който повече от 20 години с успех отразява нашествията на варварите в северните и източните части наЗападната империятаимперия.
 
Вместо Валентиниан държавата управляват майка му [[Гала Плацидия]] (до 437 г.) и [[магистър милитум]] [[Аеций]], който повече от 20 години с успех отразява нашествията на варварите в северните и източните части на империята. През 426, 429 и 436 година Аеций провежда успешни кампании срещу [[вестготи]]те в Южна Галия. Воюва и срещу варварските племена по Рейн и Дунав през 428-31 година.
Африка, от [[429]] г., е овладяна от [[вандали]]те, благодарение на враждата между Аеций и наместника на провинцията [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]], който в желанието си да отмъсти на своя съперник сам извиква варварите в провинцията. [[Хуни]]те стават основна заплаха за Западната империя и безпокоят с нашествия както Италия, така и съюзните федерати в Галия и Панония. През [[451]] г. в [[Битка на Каталаунските полета|битката при Каталунските полета]] римски и готски войски водени от Аеций постигат победа над хуните и техните съюзници водени от [[Атила]]. В следващата година хуните отново навлизат в незащитената Италия, което принуждава императора да напусне резиденцията си в Равена. Нашествениците все пак биват посрещнати от папа [[Лъв I (папа)|Лъв I]], който убеждава Атила да се оттегли, според преданието благодарение на божествена сила. Всъщност Атила най-вероятно е получил известен откуп, а и е искал да избегне разразилата се епидемия от [[малария]].
 
Северна Африка и Картаген, от [[429]] г., са нападнати и в крайна сметка овладени от [[вандали]]те, благодарение на враждата между Аеций и наместника на провинцията [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]], който в желанието си да отмъсти на своя съперник сам извиква варварите в провинцията. Африканските провинии на Рим, които са важен източник на храни за града, са загубени. По-късно предприетата съвместна експедиция заедно с Източната империя не постига успех срещу вандалите ([[439]] г.) и те властват там в следващите сто години.
Огромните заслуги на Флавий Аеций, победителя на Атила, бездарният и слабохарактерен Валентиниан възнаградил като, в пристъп на ревност, убил гениалния си пълководец ([[454]] година). Вече в следващата година Валентиниан бил убит от патриция [[Петроний Максим]], честолюбието на който не било в достатъчна степен удовлетворено от императора.
 
Африка, от [[429]] г., е овладяна от [[вандали]]те, благодарение на враждата между Аеций и наместника на провинцията [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]], който в желанието си да отмъсти на своя съперник сам извиква варварите в провинцията. [[Хуни]]те стават основна заплаха за Западната империя и безпокоят с нашествия както Италия, така и съюзните федерати в Галия и Панония. През [[451]] г. в [[Битка на Каталаунските полета|битката при Каталунските полета]] римски и готски войски водени от Аеций постигат победа над хуните и техните съюзници водени от [[Атила]]. В следващата година хуните отново навлизат в незащитената Италия, което принуждава императора да напусне резиденцията си в Равена. Нашествениците все пак биват посрещнати от папа [[Лъв I (папа)|Лъв I]], който убеждава Атила да се оттегли, според преданието, с благодарениенамесата на божествена сила. Всъщност Атила най-вероятно е получил известен откуп, а и е искал да избегне разразилата се епидемия от [[малария]].
Валентиниан е женен от [[437]] г. за своята родственица Евдокия, дъщеря на Теодосий II. Има две дъщери - Евдокия и Плацидия, които след [[Превземане на Рим (455)|превземането на Рим]] от вандалите през 455 г., са държани в плен в [[Картаген]].
 
Огромните заслуги на Флавий Аеций, победителя на Атила, бездарният и слабохарактерен Валентиниан възнаградил като, в пристъп на ревност, собственоръчно убил гениалния си пълководец ([[454]] година). Вече в следващата година Валентиниан бил убит от патриция [[Петроний Максим]], честолюбието на който не било в достатъчна степен удовлетворено от императора.
След гибелта на Валентиниан III, падението на Западната Римска империя става необратимо. В годината на смъртта му, Рим е разграбен от вандалите, а Петроний Максим скоро последвал своя предшественик. В продължение на двадесет години го наследили редица императори, управлявали кратко, които все повече губели контрол над империята. Този период завършва с детронирането на последния римски император [[Ромул Августул]] през [[476]] година от германския крал Одоакър.
 
След гибелта на Валентиниан III, падението на Западната Римска империя става необратимо. В годината на смъртта му, Рим е разграбен от вандалите, а Петроний Максим скоро последвал своя предшественик. В продължение на двадесет години го наследили редица императори, управлявали кратко, които все повече губели контрол над империята. Този период завършва с детронирането на последния римски император [[Ромул Августул]] през [[476]] година от германския крал [[Одоакър]].
 
=== Семейство ===
Валентиниан е женен от [[437]] г. за своята родственица Евдокия[[Лициния Евдоксия]], дъщеря на [[Теодосий II]]. Има две дъщери - [[Евдокия (принцеса)|Евдокия]] и [[Плацидия]], които след [[Превземане на Рим (455)|превземането на Рим]] от вандалите през 455 г., са държани в плен в [[Картаген]].
 
==Препратки==