Валентиниан III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
Вместо Валентиниан III държавата управляват майка му [[Гала Плацидия]] (до 437 г.) и [[магистър милитум]] [[Аеций]], който повече от 20 години с успех отразява нашествията на варварите в северните и източните части на империята. През 426, 429 и 436 година Аеций провежда успешни кампании срещу [[вестготи]]те в Южна Галия. Воюва и срещу варварските племена по Рейн и Дунав през 428-31 година.
 
Северна Африка и Картаген, от [[429]] г., са нападнати и в крайна сметка овладени от [[вандали]]те, благодарение на враждата между Аеций и наместника на провинцията [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]], който в желанието си да отмъсти на своя съперник сам извиква варварите в провинцията. Африканските провинии на Рим, които са важен източникжитницата на храниЗападната за градаимперия, са загубени. По-късно предприетата съвместна експедиция заедно с Източната империя не постига успех срещу вандалите ([[439]] г.) и те властват там впрез следващите сто години.
 
[[Хуни]]те стават основна заплаха за Западната империя и безпокоят с нашествия както Италия, така и съюзните федерати в Галия и Панония. През [[451]] г. в [[Битка на Каталаунските полета|битката при Каталунските полета]] римски и готски войски водени от Аеций постигат победа над хуните и техните съюзници водени от [[Атила]]. В следващата година хуните отново навлизат в незащитената Италия, което принуждава императора да напусне резиденцията си в Равена. Нашествениците все пак биват посрещнати от папа [[Лъв I (папа)|Лъв I]], който убеждава Атила да се оттегли, според преданието, с намесата на божествена сила. Всъщност Атила най-вероятно е получил известен откуп, а и е искал да избегне разразилата се епидемия от [[малария]].