Подялба на Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Разделянето на Македония на зони на влияние''' е геополитически план за разрешаването на [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]] от страна на [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[България]] след взетите решения от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] (1878). На концептуално противоположна страна стои идеята за [[Автономия за Македония и Одринско|Автономия за Македония]].
Още в 1885 година [[Деспот Баджович]] издава „Искрена реч Србо-Македонцима“, в която твърди:
{{цитат|...правилно би било Македония да се подели на три части. Тъй като северозападният дял на Македония е населен със славяни, които по народност са единствено сърби, южният дял на Македония е населен преобладаващо с гърци и принадлежи на гърците, а пък източната част на Македония е населена предимно със славяни, които по народност принадлежат към българите, или по-точно към българските славяни. Така в Македония имаме сърбомакедонци, българомакедонци и гъркомакедонци.<ref>[http://www.scribd.com/doc/33476840/Despot-Badzovic-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82-%D0%91%D0%B0%D1%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%9B-Iskrena-rec-Srbo-Makedoncima Искрена реч Србо-Македонцима, Београд, 1885, стр. 6.]</ref>}}
Правителството на [[Стефан Стамболов]] предприема политика на приятелство с Османската империя, на базата на която да постигне мирни реформи в Македония и Одринско. През 1889 година той отклонява предложение на сръбския министър-председател [[Никола Пашич]] за подялба на Македония, а през 1891 година гръцко предложение за антиосманска коалиция със същата цел<ref>Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.192.</ref>. Междувременно, след като [[Фердинанд I]] става княз на България, се договоря подялба на две Македония на зони на влияние с Австро-Унгария, като най-западните части на областта се предвижда да преминат към империята, а останалото към България<ref>Гиза, Антони. Балканските държави и Македонския въпрос, Македонски Научен Институт София, 2001, [http://www.kroraina.com/knigi/ag/ag_2_3.html]</ref>. На 19 февруари 1897 година в София е подписана тайна спогодба между правителството на [[Константин Стоилов]] и представители на Сърбия, в която е отхвърлена идеята за поделяне на Македония на сфери на влияние. Предвижда се България и Сърбия да не си пречат, а да работят съвместно за постигане на националните, религиозните и училищните въпроси в областта. Същата година Сърбия поставя въпроса за назначаване на архимандрит [[Фирмилиан Скопски]] за патриаршески митрополит в Скопие<ref>Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр. 197.</ref>. Българското правителството на [[Стоян Данев]] подкрепя назначението на Фармилиан през май 1902 година срещу обещаната от [[Русия]] помощ за получаване на външен финансов заем и за подписване на двустранна военна конвенция между двете държави<ref>Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.201</ref>. След 1903 година българските правителства изоставят временно тази идея, но тя заляга в основата на печално известния [[Българо-сръбски договор (1912)]]
| |||