Въоръжени сили на Руската федерация: Разлика между версии

'''Въоръжените сили на Руската федерация''' (на [[руски език|руски]]:''Вооружённые Силы Российской Федерации'') представляват [[армия]]та на [[Русия]], образувана след разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. На [[7 май]] [[1992]] първият руски президент [[Борис Елцин]] издава указ, с който образува руското Министерство на отбраната и трансформира всички съветски военни части на територията на [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|Руската СФСР]] във Въоръжени сили на Руската федерация.<ref>Greg Austin & Alexey Muraviev, The Armed Forces of Russia in Asia, Tauris, 2000, p.130</ref> . Въпреки,че е сформирана през 1992, руската армия, на практика, съществува още от началото на 10-11 век. Главнокомандващ на руската армия е [[Президент на Русия|президентът на Русия]] (в момента [[Дмитрий Медведев]]). Руските въоръжени сили имат обща численост 1 130 000 души, на [[Списък на страни по численост на редовните въоръжени сили|пето място в света]].<ref>[http://www.csis.org/media/csis/pubs/060626_asia_balance_powers.pdf Военен баланс в Азия]</ref> Според изследване на МИСИ(Международен институт за стратегически изследвания) за 2010, руската армия има бюджет от приблизително 60 милиярда долара, на 4-то място в света. [[Русия]] е една от малкото страни, имаща собствена военна индустрия, както и собствено развитие на военни технологии.

Въоръжените сили на Руската федерация са сформирани след отделянето на Русия от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и формалния му разпад в края на 1991. Руснаците наследяват почти цялото оборудване на бившата [[Червена армия]]. Руското министерство на отбраната е сформирано с декрет на [[Борис Елцин]] на [[7 януари]] [[1992]], и всички войски на територията на [[Руска съветска федеративна социалистическа република|РСФСР]] преминават под негов контрол. До края на 90-те руските войски страдат от недостиг на средства за поддръжка, остаряло оборудване и деморализиращите побоища от страна на по-старите войници в някои военни части (т.нар. [[дядовщина]]). Към началото на 2009 руската армия стартитравече амбициозензапочва планда засе модернизация, подкрепенснабдява с огромномодерно финансиране. Заздравеният военно-индустриялен комплекс позволява разработката на високотехнологични технологииоборудване, и техника.значително Най-скорошенувеличава конфликт,бюджета в които са участвали руски военни части е [[Руско-грузинска война|Руско–грузинската война]] през 2008 годинаси.

Първата чеченска война избухва малко след разпада на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през 1991. [[Чечня]], тогава ръководена като република от [[Джохар Дудаев]], едностранно обявява своята независимост от Русия под името "Чеченска република Ичкерия". Последвалата война за връщане на републиката под контрола на Москва води до хиляди жертви и масивни разрушения. ИкономическатаДеморализираната ситуацияруска в [[Русия]] се отразява на въоражените сили. Те са изключително деморализираниармия, астрадаща порадиот икономическата ситуациякриза в държавата,страната техникатапо етова неподдържанавреме, иизползва стара.най-остарялото Рускатаси армияоборудване еи неспособнатърпи дажестоки води сраженияпоражения в градскаусловията среда и в резултат дава големи жертви срещу решенитена чеченскиградски бойцибой. След кървави сражения, руските войски се изтеглят и Чеченска република Ичкерия де факто става независима. В следствие на войната следва вълна от [[ислямизъм|ислямистки]] терористични нападения из цяла Русия, и терор над руските граждани на територията на самопровъзгласилата се република.

Втората чеченска война, позната и като ''севернокавказката война'', започва след като ислямистката групировка [[Международна ислямска бригада]] окупира съседната руска република [[Дагестан]], за да подпомогне нейната сепаратистка групировка [[Ислямска Шура на Дагестан]]. Руската армия успява да си върне контрола над Дагестан, и впоследствие организира контраофанзива срещу Чеченска република Ичкерия. ТозиРуснаците път подготвена, в подобрено техническо състояние и взела поука от първата война руската армия прегазва чеченската съпротива в серия от сблъсъци и интензивни бомбандировки. През зимата, руснаците започват обсадата назавземат [[Грозни]], коятопрез продължава до февруари следващата година. Градът е буквално заличензимата, в резълтат на интензивните бомбандриовки. Руснаците разчитат предимно на [[БМ-21 Град]], ракети [[Скъд]] и [[ОТР-21|Точка]]В последствие руснаците си връщат контрола над самопровъзгласилата се република под свой контрол. Същинските бойни действия във Втората чеченска война продължават от 1999 до 2000 година. В последвалата партизанска война между 2000 и 2004 на страната на чеченците се включват ислямисти от цял свят, но руската армия успява да ги елиминира. Лидерите на чеченското сепаратистко движение [[Шамил Басаев]] и [[Аслан Масхадов]] са ликвидирани, но откъслечното насилие в региона продължава и до днес. В периода до 2011 руската армия е унищожила военния потенциал на чеченските сепаратисти, а [[Грозни]] претърпява мащабно и бързо застрояване. Въпреки това, насилието, дори и значително намаляло, съществува и днес. Експлозиите от скрити бомби и престрелките със служители на федералните руски служби са ежедневие.

Руско-грузинската война през есента на [[2008]] идва в резултат на усложнена международна обстановка (най-вече изключително спорната независимост на [[Косово]]) и дълбоки противоречия в политиката на [[Русия]] и [[Грузия]] относно самопровъзгласилите се държави [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]]. Двете отцепнически републики се намират на територията на по-малката страна. Месеци преди началото на конфликта руската армия провежда учения в [[Кавказ]], а Грузия се превъоръжава и купува военно оборудване от [[Украйна]], [[Чехия]] и други страни. Русия е твърдо против приемането на Грузия и Украйна в [[НАТО]], защото според нея това е сериозна стратегическа заплаха за интересите ѝ. Още преди войната Абхазия и Южна Осетия са извън контрола на [[Тбилиси]], и развиват усилена търговия с руски компании. Напрежението в региона достига своя връх в началото на август, когато започват престрелки между грузински военни части от една страна, и осетински и абхазки от друга, а двете републики обявяват официално независимост. На 5 август грузинският президент [[Михаил Саакашвили]] в телевизионно обръщение обявява, че ще върне Абхазия и Южна Осетия под грузински контрол чрез сила. В деня на откриването на [[Летни олимпийски игри 2008|Олимпийските игри в Пекин]] Грузия започва офанзива срещу републиките, нарушавайки специалното споразумение за ненападение на автономните региони, подписано с Русия през [[1992]]. След няколкочасов артилерийски обстрел, грузинската армия настъпва и бързо завзема тези територии. В резултат на артилерийския обстрел от страна на [[Грузия]] са убити няколко руски военни, служещи в мироопазваща войска. Още същия ден руската армия отвръща насе агресиятанамесва на страната на Абхазия и Южна Осетия, а на следващия вече настъпва директно в грузинска територия. Тежко въоръжената [[58-ма армия (Русия)|58-ма армия]] води активни сражения с грузинските военни части, и напълно унищожава две вражески бригади. Руските ВВС нанасят интензивни въздушни удари по военни обекти и пристанища в Грузия, но част от тях са неточни и предизвикват цивилни жертви. Руският Черноморският флот потапя почти всички грузински кораби и прави морска блокада. В хода на бойните действия Русия губи 48 военнослужещи,<ref>[http://www.iht.com/articles/ap/2008/12/24/europe/EU-Russia-Georgia-War.php IHT.com]</ref> а Грузия — между 144<ref>[http://www.mod.gov.ge/2008/list/sia-E.html Списък с убити и изчезнали войници, МО на Грузия]</ref> и 3144<ref>[http://www.lenta.ru/news/2008/09/15/victims/ Лента.ру]</ref> души. Преди войната [[Грузия]] активно купува западна екипировка и техника. В прериод от 5 години грузинскатаРуската армия е обучавана от [[НАТО|Западни]] военни специалисти. В първите сблъсъци грузинците са прегазени от добре обученатапленява и опитна [[58-ма армия (Русия)|58-ма армия]]. В резултат на това, грузинската армия бързо губи решителността си и в следващите сблъсъци тя бяга панически, изоставяйки всякаква бойна техника и екипировка. Руската армия пленява различни видове оборудване, сред които чешки артилерийски и радарни установки, американски джипове [[Хъмви]] със сложна комуникационна апаратура, танкове [[Т-72]], модернизирани от Грузия със западни технологии, и други.

*[[Сухопътни войски на Руската федерация|Сухопътни войски]].,

Руските противовъздушни войски са военна част към Военновъздушните сили на Руската федерация.

[[Картинка:TVictory Day Parade 2005-90AM18.pngjpg|мини|250п|Новият[[Т-9080|Т-90АМ80У]] ще бъдее основният боен танк на Русия след 2012]]

[[Картинка:TigrAkula gazclass submarine.jpgJPG|мини|250п|ГАЗАтомна [[подводница проект 971]] клас "Тигър"Акула]]

[[Картинка:T-50Russian Air PAKForce FAKa-60.jpg|мини|250п|[[ПАК ФА/ТКа-5060]] eе най-новият руски изтребител, 5-томногоцелеви поколениевертолет]]