Пъдарски реформи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
още малко по силянов, трябва да се допише и по куманов |
|||
Ред 4:
След [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] от 1902 година Османската империя обявява, че започва да провежда реформи. Целта му е да попречи на намесата на Великите сили във вътрешните дела на империята, както и за да избегне ново въстание на християнското население в Македония. [[Хилми паша]] е назначен за главен инспектор за реформите в европейските вилаети.
Австро-Унгария и Русия не остават удовлетворени от предвидените промени. Те изработват нов проект, който се съобщава на Високата порта още на 8 февруари 1903 година, а бива изработен окончателно на 17 февруари 1903 година. Според тях се пристъпва към реорганизация на полицията и жандармерията и включване на чуждестранни офицери в нея, въвеждане на отделен бюджет за трите вилаета, койта да се контролира от Османската банка, заместване на мюсюлмански с християнски пъдари и въвеждане на поземлен данък на мястото на десятъка,създава се специален инспекторат и поляците турци се заменят с християни във вилаетите на Солун, Битоля и Скопие.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/4_5.html Силянов, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония, том II, София, 1983, стр. 192.]</ref><ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=7AB50755500B349AC71ACCE855B65FE9?encID=2&article=3551839857 Кратка информация от сайта http://www.znam.bg, взето на 16.09.2011 г.]</ref> Създаването на инспекторат се заема от турския проект за реформи, като дори признават назначения вече от Хилми паша. Турското правителство възприема предложените му реформи, но не ги прилага на практика, като само част от турците пъдари са заменени, с което се изчерпва прилагането на реформите и заради което те стават известни с името Пъдарски реформи.<ref name="hs.193">[http://www.promacedonia.org/obm1/4_5.html Силянов, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония, том II, София, 1983, стр. 193.]</ref><ref>История и цивилизация за 11 клас; Автори: А. Николов, М. Делев, А. Иванчев, В. Янчев; Урок 29: Национално движение на българите в Македония и Тракия (1893-1912). София, 2002, стр. 376.</ref> Реформите са приети първоначално и под натиска на Великите сили, но и поради факта, че не съдържат реална подкрепа на християнското население чрез чуждестранен контрол.<ref name="hs.193"/>
Въпреки Пъдарските реформи, през юли 1903 година избухва [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], след потушаването на което се преминава към изработването на [[Мюрцщегска реформена програма]] през 1904 година.
| |||