Нисим Меворах: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
к.
Ред 10:
}}
 
Проф. д-р '''Нисим Меворах''' (роден [[през 1895]] г.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1711&sectionid=2&id=00007 Паметна вечер за Нисим Меворах], в. Сега„Сега“, 09-11-2005</ref>) е виден български [[юрист]], обществен деятел и [[дипломат]], {{източник|комунист, който отказва да защитава по повеля на БКП обвинените от "народнияНародния" съд.}}Например (виж например спомените на Константин Контантинов - фонд 883 в Националната библиотека).
 
Преподавател в Юридическия факултет на [[СУ|Софийския университет]] <ref>[http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/yuridicheski_fakultet/istoriya История], Юридически факултет, СУ</ref> и негов декан. Автор на голям брой публикации в областта на гражданското право. Сред най-известните му произведения са коментар на Закона за задълженията и договорите (1924, в съавторство с Фахри и Лиджи), актуален и ползван и днес, който прави на младини, учебник по семейно право (1962 г.), коментар на Закона за наследството. Работил е дълги години като [[адвокат]] и е бил един от най-изтъкнатите представители на тази професия за времето си. Занимава се и с политическа и обществена дейност {{източник|в полза на комунистическата партия и укрепването на комунистическата диктатура.}}
 
Нисим Меворах е участник в т. н. [[народенНароден съд]] след [[9 септември 1944]] г. ПълномощенРаботи като дипломат - пълномощен министър е в Посолството на [[България]] във [[Вашингтон]] (1945-1947 <ref>Посолство на Република България, Вашингтон, САЩ, [http://www.mfa.bg/washington/index.php?option=com_content&task=view&id=5112&Itemid=326 История на мисията, Посланици на България в САЩ]</ref>, първи такъвс натози ранг от България <ref>Доц. д-р Искра Баева, [http://www.jatsbulgaria.org/upload/files/Bulgaria-US%20during%20the%20Cold%20War.doc Отношенията България - САЩ в годините на Студената война], Международни отношения, № 4, 2003, 83 – 95</ref>), и представител на България зав [[ОрганизацияОрганизацията на обединените нации|ООН]], работил по проектите на някои от Хагските конвенции, участвал в процедурата по приемането на България в ООН.
 
Проф. Нисим Меворах е бил женен за Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии. Техен син е поетът [[Валери Петров]], чието рождено име е Валери Нисим Меворах, но след приемането на протестанството от Нисим Меворах и жена му Мария Петрова в Евангелската църква на ул. "Солунска", [[София]], синът им получава името Валери Нисим Петров по името на майка си.
 
Бояна Петрова&nbsp;— - внучка на проф. Нисим Меворах и дъщеря на [[Валери Петров]], създава на името на дядо си книжарница „Нисим“<ref>[http://www.public-republic.com/magazine/2009/01/11325.php Книжарница „Нисим” - принадлежност към една дълга история], Public Republic, 13-01-2009</ref>.
 
==Библиография==
Ред 28:
{{СОРТКАТ:Меворах, Нисим}}
[[Категория:Български юристи]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Посланици на България в САЩ]]
[[Категория:БългарияБългарски в ООНдипломати]]
[[Категория:Български евреи]]