Минчо Нейчев: Разлика между версии

к.
(държавен глава е целият Президиум)
(к.)
}}
 
'''Минчо Колев Нейчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). Той участваУчаства в няколко правителства след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] - като министър на правосъдието в кабинета на [[Кимон Георгиев]] (1944-1946), министър на просветата в този напри [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (1946-1947) и външен министър при [[Вълко Червенков]] и [[Антон Югов]] (1950-1956). МеждуДо 1947 г. оглавява и комисията, изработила [[Димитровска конституция|Димитровската конституция]], а до 1950 г. заема най-високиявисоката държавендържавна постдлъжност - председател на Президиума на Народното събрание.
 
== Биография ==
Минчо Нейчев е роден на [[4 април]] (23 март стар стил) [[1887]] г. в [[Стара Загора]]. През [[1908]] завършва [[право]] в [[Швейцария]], след което работи като [[адвокат]] в родния си град. През [[1920]] става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през [[1923]] г. е арестуван за няколко месеца. През [[1941]] отново е арестуван и е изпратен в лагера [[Кръстополе (лагер)|Кръсто поле]]. През [[1943]] е освободен и се включва в дейността на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 
В правителството, образувано след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] г., Минчо Нейчев става [[министър на правосъдието]]. ПрезОт [[1945]] ставаг. е член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет]] на БКП, през [[1948]] -г. става кандидат-член, а през [[1949]] г. - член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]]. След кратко прекъсване през лятото на [[1946]] Нейчев отново става член на правителството - като [[министър на народното просвещение]]. През [[1947]] е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI Велико Народно събрание (1947-1949) и на I Народно събрание (1950). През [[1950]] става [[министър на външните работи]]. След отстраняването на Вълко Червенков през [[1954]] Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на [[11 август]] [[1956]].<ref name="tt"/>
 
След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. той отново става член на правителството - като [[министър на народното просвещение]]. През 1947 год. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI велико народно събрание (1947-1949) и на I народно събрание (1950). През 1950 г. става [[министър на външните работи]]. След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на [[11 август]] [[1956]] г.<ref name="tt"/>
 
== Източници ==
[[Категория:Български политици (1945-1989)]]
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
[[Категория:Външни министри на България]]
[[Категория:Президенти на България]]
[[Категория:Старозагорци]]