Петко Стайнов (юрист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 6x интервали, дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
к. |
||
Ред 22:
След [[Първа световна война | Първата световна война]] Петко Стайнов е директор на [[Дирекция на печата]] ([[1919]]-[[1920]]), но напуска недоволен от политиката на правителството на БЗНС. От [[1923]] е преподавател по административно право в [[Софийски университет | Софийския университет „Свети Климент Охридски“]].
През [[1923]] г. става за пръв път депутат в НС. След това запазва поста си в 6 ОНС чак до 9.09.1944 г. Това е рекорд на мандати в НС. През [[1930]]-[[1931]] е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] в правителството на [[Демократически сговор | Демократическия сговор]]. Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника [[Петко Каравелов]] - обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], писателя [[Антон Страшимиров]] и др. Тогавашните вестници "Мир" и "Слово" публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на [[Германска империя (1933-1945) | велика Германия]]. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.▼
▲През [[1930]]-[[1931]] е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] в правителството на [[Демократически сговор | Демократическия сговор]]. Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника [[Петко Каравелов]] - обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], писателя [[Антон Страшимиров]] и др. Тогавашните вестници "Мир" и "Слово" публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на [[Германска империя (1933-1945) | велика Германия]]. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.
Проф. Стайнов минава на дипломатическа служба след преврата на [[19 май]] [[1934]] г. За кратко е посланик на България в [[Белгия]] ([[1934]]) и [[Франция]] ([[1934]]-[[1935]]). През 1935 г. напуска поста след като е свалено правителството. Минава в опозиция на царския режим. През целия период на съществуването му чак до [[9 септември]] [[1944]] г. критикува политиката му. През [[1943]] г. се обявява против депортацията на българските евреи и влиза в ОФ. Става съюзник на комунистите.
Ред 35:
След оставката си се занимава с научно-педагогическа дейност. Пише изследвания в областта на правото, вкл. във водното и екологическото право. От [[1947]] до [[1963]] г. завежда катедра по административно право в [[Софийски университет | Софийския университет]].
След оставката си е следен от ДС. Разработват го за връзка с няколко шпионски служби. За кратко даже е арестуван, защото милционерите смятат, че боарвейки със слуховия си апарат (вече е оглушал поради възрастта си) предава шпионски сведения. След допуснатата грешка е освободен без последствия.
Умира [[24 юни]] [[1972]] г. Бил е женен за поетесата Анна Каменова.
Line 60 ⟶ 61:
== Източници ==
* {{ташев}}
* Дренкова, Фани. 1984 г. Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии, издателство
{{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|23}}
Ред 70:
[[Категория:Български политици (1918-1945)]]
[[Категория:Български политици (1945-1989)]]
[[Категория:Външни министри на България]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Академици на БАН]]
| |||