Францискански орден: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
 
'''Францисканският орден''' (друго понятие използвано за него е просто '''францисканци''') е [[католицизъм|римокатолически]] [[християнство|християнски]] [[орден]] следващ определена католическа доктрина. Основан е през [[1209]] г. и носи името на [[Франциск от Асизи]]. Католическият орден е разделен на три клона. Освен римокатолическия орден, съществуват и други по-малки ордени със същото име, които не са римокатолически.
 
Крайно разклонение на Францисканския орден са т.нар. духовни францисканци или спиритуали. Те следват идеите на калабрийския абат [[Йоаким Фиорски]] (ок. 1135-1202), който е най-значителният [[есхатолог]] на западното Средновековие. смята, че неговото време е „ос” на човешката история, която се разделя на три периода (stati). Те са проекции на трите Лица на Св. Троица. Старият завет е периодът на Бог Отец или закона (42 поколения), Новият – на Бог Син или справедливостта (също 42 поколения), а след очакваното скоро явяване на Антихриста през 1260 г. ще започне третият период на Светия Дух или любовта. През него ще се открие „вечното Евангелие”, което ще осъществи и замести корумпираната Западна църква. Ще настъпи Царството Божие на земята и ще се осъществи мистичната егалитарна утопия на Духа, в която римокатоличеството и православието ще се обединят и всички хора ще се слеят с Бога. Датата 1260 г. се дължи на субективно символично тълкуване на библейската книга Юдит (8:4), според която тя била вдовица три години и шест месеца, т.е. 42 месеца или 1260 дни.
 
Всяка от тези ери или етапи съдържа зародиша на следващата. Трите епохи съответстват на евреите, християните и езичниците, които накрая ще се присъединят към Църквата. През първата епоха управляват женените хора, през втората – неженените, но свързани със света епархийски свещеници, а през третата – неженените и отдадени само на Бога монаси (францисканци и доминиканци). В тълкуванието си на гл. 12 на Апокалипсиса Йоан Фиорски отъждествява седемте глави на змея със седем исторически личности. Шестата глава според него е арабският пълководец Саладин, който завоюва Йерусалим през 1187 г., а седмата ще бъде самият Антихрист.
 
Тома Аквински критикува доктрината на Йоаким Фиорски в прочутата си „Сума на богословието”, а четвъртият латерански събор през 1215 г. отхвърля неговите апокалиптични теории, които оспорват присъствието на Светия Дух в църквата и прерогативите на клира. Йоаким е одобрен от папа Хонорий ІІІ (1216-1227) и папа Григорий ІХ (1227-1241), но по-късно е осъден като еретик от папа Александър ІV (1254-1261) и Арлския събор през 1263 г. Радикално разклонение на спиритуалите е сектата [[Апостолски братя]], основана от италианеца [[Герардо Сегарели]] и бунтовното движение на [[фра Долчино]] от Новара.
 
{{християнство-мъниче}}