Валентиниан I: Разлика между версии

'''Флавий Валентиниан''' ({{lang-la|Flavius Valentinianus}}) е римски [[император]] от [[364]] до [[375]] г. Син е на известния римски пълководец [[Грациан Старши]]. Роден е в [[Винковци|Цибале]], [[Панония]], около [[321]] г. Следва

Валентиниан следва военната кариера, отличава се във войните по времето на [[Констанций II]] и получава висок ранг като командир на тежката пехота по времетопри на [[Юлиан]] и [[Йовиан]]. След смъртта им е избран от войските и провъзгласен за император в град [[Никея]], [[Витиния]] на [[26 февруари]] 364 г. Месец по-късно прави по-малкия си брат [[Валент (Римска империя)|Валент]] съимператор. Империята е разделена между двамата, като Валентиниан поверява източните провинции на брат си, докато той управлява на запад и се съсредоточава върху защитата на Рейнско-Дунавската граница - задача, изискваща голяма част от времето и енергията му.

Валентиниан бил склонен към тираничност, въпреки неговата религиозна толерантност и лидерски качества. ТойМакар да увеличил данъците, нотой се стремял да облагодетелства обикновените поданици, подобрил здравеопазването в Рим и издавал закони, облекчаващи положението на най-бедните. Намалил дворцовото разточителство, строго наказвал своеволията на евнусите и не фаворизирал прекалено своите роднини. Ограничавал претенциите на християнското духовенство и аристокрацията за поземлена собственост, поради което бил непопулярен сред тях. Императорът не се разбирал добре с едрите земевладелци и със съсловието на сенаторите в [[Рим]], които не го понасяли заради липсата му на висока култура, неговото грубо враждебно отношение към богатите и изтъкнатите граждани, както и поради навика да прибягва до углавни обвинения в измяна, екзекуции и конфискации, чрез които присвоявал нужните за управлението му средства. Според [[Амиан Марцелин]] императорът проявявал чести изблици на гняв и изпитвал удоволствие да хвърля арестанти в клетка заедно с освирепели мечки.