'''Валерий Лициниан Лициний''' ({{lang-la|Gaius Valerius Licinianus Licinius}}) е римски император, съратник и близък сподвижник на император [[Галерий]], който бил избран от него за съуправител и получил ранг на [[Август (титла)|август]] през [[308]] г., за да противостои на появилите се претенденти [[Константин I Велики|Константин]] и [[Максенций]].
След смъртта на Галерий през [[311]] г. Лициний победилпобедждава [[Максимин Дая]] в Мала Азия и станалстава владетел на повечето източни провинции ([[312]]). Заедно с [[Константин I]] си поделилиподелят сферите на влияние в Римската империя, но след срещата им в Медиолан ([[313]]), тяхното съперничество прерасналопрераства във война през [[314]] г., която се провела на Балканите. За да предизвика Константин, Лициний издигализдига военачалника [[Валерий Валент]] за претендент на запада, но той ескоро разгроментърпи разгром и Лициний е принуден да приеме мирните условия на своя противник. Победителят Константин отнелотнема [[Илирия]] и [[Панония]] от властта на Лициний, като впоследствие биле сключен мир между двамата, исъгласно който Лициний взелвзема за жена Констанция, сестрата на Константин. ОбявяваТогава обявява сина си [[Лициний II]] за цезар.
По произход селянин от [[Мизия]], Лициний бил необразован, склонен към насилие, а неговия характер и качества го направили доста непопулярен. Той предпочитал да фаворизира своите земляци и съселяни, спрямо гражданите билсе груботнасял грубо и недоброжелателенпренебрежително, а бидейки почитател на старитеезическите порядки и закони той започналвъзстановява държавния култ към [[Юпитер]] и започва да преследва [[християнство|християните]] в своите владения, давайки на техния покровител Константин нов повод за конфликт.
През [[324]] г. започва втора война с Константин, в която Лициний отново издига претендент - [[Секст Мартиниан|Мартиниан]], със същия минимален успех. През [[324]] г., след разгромразгрома в [[Битка при Адрианопол (324 г.)|битката край Адрианопол]] ви новатапоследвалите война със своявоенни колегапоражения, Лициний биле пленен, и поставен под домашен арест в [[Тесалоника]],. и неНе след дълго е убит ([[325]] г.), по заповед на Константин, който остава единствен повелител на империята.
