Зенон (Византийска империя): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 33:
През [[475]] година [[Василиск]], брат на [[Елия Верина]] – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от [[Константинопол]] в родовите си земи в Анадола. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. Година по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля Василиск и сурово наказва своите противници.
По времето на Зенон е сложен край на [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]], след детронирането на последните императори [[Непот]] и [[Ромул Августул]] от техните варварски военачалници. През [[476]] г. германският вожд [[Одоакър]] му изпраща отличителните знаци на последния западен римски император, като знак че Зенон е единственият законен владетел на
В 479 и 480 г. поддръжниците на [[Маркиан (узурпатор)|Маркиан]], внук на император [[Маркиан]], вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал [[Ил]] и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник [[Леонтий (узурпатор)|Леонтий]] на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно.
| |||