Долно Граматиково: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
Църквата [[Свети Георги (Долно Граматиково)|„Свети Георги“]], разположена на хълм западно от селото, датира от 1667 година.<ref>[http://www.dimosvegoritidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=16&Itemid=32 Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία]</ref> В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва ''Граматиново'' като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.]</ref> А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Граматиковон'' (Grammatikovon), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Граматиково (Gramaticovo) е посочено като село във Воденска каза с 280 къщи и 848 жители [[българи]] и 415 [[помаци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156-157.</ref>
През 1879 година жителите на Граматиково се оплакват на руското консулство в Солун от насилията на съселянина им Ахмед ага Велиагов, който поддържал връзки с турски разбойници.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга
В 1893 година [[Атанас Шопов]] посещава Кайлярско и определя Граматиково като българско село в Кайлярска каза.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), в края на [[19 век|XIX век]] населението на Долно Граматиково, заедно с това на Горно Граматиково е съставено от 480 българи и 300 турци<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_44.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София 1900, с. 270]</ref>. Но на етнографската си карта Кънчов отбелязва Долно Граматиково като влашко село, което най-вероятно е грешка, тъй като други източници посочват Горно Граматиково като влашко село - с около 100 къщи - изцяло [[власи]], предимно гурбетчии, които през [[1888]] година откриват и [[румънци|румънско]] училище.<ref>Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 92</ref>
| |||