Муай-тай: Разлика между версии

Думата „муай“ произхожда от санскритската дума „мавя“. Муай тай е наричан „изкуството на осемте крайника“, тъй като при него се използват удари с юмрук, крак, лакът и коляно, или общо осем контактни точки. В западния бокс се използват само две (юмруци) или четири точки (юмруци и крака). Хората, които се борят в стил муай тай, се наричат „нак муай“. Западните муай тай боксьори понякога биват наричани нак муай фаранг, което означава „чужд боксьор“.Стилът Муай тай (англ. Muay Thai), известен още и като Тайландски Бокс съществува от няколко столетия. Родината на този велик стил е разбира се Тайланд. Той произхожда от Krabi Krabong и първоначално е бил използван от тайландските войници в ръкопашните боеве по време на война. Стилът включва употреба на лакти, колена, удари с ръце и крака, а също така и много техники, чиито замисъл е да се причини болка на противника и най-често чупене на определена кост. Към тайландските боксьори се е изпитвало страхопочитание заради тяхната жестокост и смелост в боя. Били са уважавани заради тези си качества в цяла юго-източна Азия. В наши дни за боксьоритетези боксьори се смята че тесчитат саза едни от най-добре подготвените атлети в света (става дума за професионалистите разбира се). Това е така, защото състезанията са доста тежки. Играят се пет рунда по три минути, като екипа на състезателя включва къси гащета, боксови ръкавици и боксова шина за зъбите. Както споменах използват се удари и техники, при които много лесно се получават тежки травми.