Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
В разгара на въстаническите боеве по инициатива на [[Натанаил Охридски]] и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония зо обединение с България, но без успех.<ref>В състава на делегацията Влизали Димитър Попгеоргиев Беровски, Димитър Протич от Велес, Никола Диамандиев от Охрид, Коста Хаджиандонов от Щип, Атанас Радев от Кочани и Стоян Костов от Скопие. ''„и да ся стремим за обедининението ни, докле тече в жилите ни българска кръв. За това ся упълномощават горепосочените господа да обърнат вниманието на г-да представители от свободна България върху това нечто и заемат в сериозно внимание това наше неотемлемо желание да употребят всичките си сили да не останем под несносното вече за нас иго."'' На 13 март 1879 г. Натанаил Охридски отправил писма-апел до Учредителното събрание В Търново, в които се настоявало, се земът нужните мерки за достигането на нашето единство според Санстефанския договор".</ref> През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около [[Битоля]]. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На [[25 май]] 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.
 
Поражението на въстанието и и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25000 души от [[Мелник|Мелнишко]], [[Благоевград|Горноджумайско]], Разложко и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.<ref>Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 473.</ref> Към 19 декември 1879 година българи от Македония изпращат [[Мемоар на българи от Македония от 19 декември 1879|Мемоар до Великите сили]], с който искат създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи.
 
Насилията продължават и в 1880 година.