Добродетелна дружина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ToKo (беседа | приноси)
поправка на Филип Тотю и линк към сръбския крал Милан
ToKo (беседа | приноси)
допълнена с информация
Ред 1:
'''Добродетелната дружина''' е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи-емигранти, главно едри търговци. Дейността й през периода на съществуване (1853-1897 г.) е разнопосочна по идеали.
 
Създадена е през [[1853]] г. в [[Букурещ]], а е официално учредена презна [[9 март]] [[1854]] г. под името ''Средоточно българско попечителство "Епитропия" '' от представители на заможните слоеве на българската емиграция във Влашко, на основата на съществуващия временен комитет "Епитропия". Поставя си за събиранецел ида въоръжаваневъзглави освободителното движение на българскитебългарския доброволцинарод, -както участниции дейността на българската емиграция в условията на започналата [[Кримска война|Кримската]] война(1853-[[1856]] г.). В действителност обаче дейността му се ограничава до набирането на български доброволци в помощ на руската армия. След като е признато официално от руското правителство, създава свои поделения в редица други градове - [[Браила]], [[Галац]], [[Плоещ]] и др. След преустановяване на войната дейността му почти замира.
 
През [[1862]] г. Добродетелната''Средоточно дружинабългарско попечителство "Епитропия" '' се конструира в Благотворително дружество - добродетелна дружина. Основатели са [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, [[Георги Атанасович]], И. [[Бакалоглу]] и др. Макар че приема формата на благотворителна организация, то фактически си поставя и определени политически цели. По външнополитическите въпроси следва официалната [[Русия|руска]] политика.
 
По въпроса за освобождението на България от османско иго Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия и поради това не споделя възгледите на представителите на [[БРЦК|българската революционна емиграция]] в Румъния. Вследствие на това Добродетелната дружина често влиза в остри противоречия с тях. В отделни случаи обаче при благоприятно изменение на политическата обстановка на Балканите тя подпомага действията на българските революционери.
Добродетелната дружина води преговори през [[1866]]-[[1867]] г. със [[Сърбия|сръбското]] правителство за образуване на сръбско-българско (българо-сръбско) царство начело със сръбския крал [[Милан (сръбски крал)|Милан]]. През 1867 г. подпомага въоръжаването на четите на [[Панайот Хитов]] и [[Филип Тотю]] и организира [[Български легии в Белград|Втора българска легия в Белград]].
 
През [[1866]]-[[1867]] г. в съответствие с плановете на руската дипломация по Източния въпрос Добродетелната дружина се насочва към сближение със [[Сърбия|сръбското]] правителство. За целта се разработва специална "Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение".
През [[1869]] г. Добродетелната дружина се обявява за дуализъм с [[Османска империя|Османската империя]] и развива активна благотворителна дейност.
 
В нея се предвижда създаването на една голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз [[Михаил Обренович]].
 
За осъществяването на тази програма Добродетелната дружина предприема стъпки за създаване на революционно брожение в България и оказва материална помощ за формиране на четите на [[Панайот Хитов]] и [[Филип Тотю]]. През есента на същата година подпомага също и организирането на [[Български легии в Белград|Втората българска легия в Белград]].
 
След неуспеха на своя план Добродетелната дружина се насочва към сближаване с Османската империя и [[1869]] г. Добродетелната дружина се обявява за създаване на българо-турска дуалистична държава по подобие на [[Австро-Унгария]], при която турският султан да бъде провъзгласен и за български цар. След неуспеха и на това начинание Добродетелната дружина отново се оставя да бъде тласкана от руската дипломация, без да разгръща каквато и да е по-съществена дейност.
 
Макар и да не прекратява своето съществуване и след Освобождението, тя не играе вече никаква роля в политическия живот на българите, останали в Румъния.
 
Престава формално да съществува след смъртта на [[Евлоги Георгиев]] през [[1897]] г.
 
Добродетелната дружина прекратява съществуването си към [[1897]] г.
===Източници===
[http://focus-news.net/?id=n465771 Агенция Фокус от 12 и 14 април 2006 г.]
 
[[Категория:България под османска власт]]