Кривопаланечка българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 3:
== История ==
В 19 век Крива паланка е български град с добре развито занаятчийство и с търговски връзки с по-главните панаири в Македония и Тракия - [[Серски панаир|Серския]], [[Горноджумайски панаир|Горноджумайския]], [[Неврокопски панаир|Неврокопския]], [[Узунджовски панаир|Узунджовския]]. През 1845 година в Крива паланка е построена нова българска църква, а в двора ѝ българско училище. През 1868 година официално е създадена Кривопаланечката българска община. Още преди създаването на Екзархията водачът на българската партия в града поп Апостол изхвърля от службата името на скопския владика Паисий и го заменя с българския синод. Обявяването на фермана за екзархията в 1870 година става тържествено на празника на Свети Четиридесет мъченици. Първият скопски екзархийски владика Доротей е посрещнат в Паланка необикновено тържествено.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563.</ref>
Между 1864-1886 година учител в градчето е [[Димитър Давидов]]. Освен него учители в Паланка са Хаджи поп Стоян, даскал Стефчо Кратовски, свещеник Иван Кратовски, свещеник иконом [[Георги Паланецки]], Андон Хранов, даскал Филотей, [[Аверкий Попстоянов]], Даскал Теодоси и Димитър Любенов. През 1872 година Ковачкият еснаф основава отделно девическо училище с учителка Султана Танева от Велес, наследена след това от [[Станислава Караиванова]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bulgarskata.html Бобчев, Илия. Македонските българи и българската народна просвета, София, Печатница П. Глушков, 1922, стр. 19.]</ref>
| |||