Санстефански мирен договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 39:
[[Картинка:Tsar Alexander II -6.jpg|мини|120px|right|Александър II]]
[[Картинка:Benjamin Disraeli, 1st Earl of Beaconsfield - Project Gutenberg eText 13619.jpg|мини|120px|left|Бенджамин Дизраели]]
Още в началото на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската война]] обстановката в Европа се нажежава. Въпреки съпротивата на опозицията начело с [[Уилям Гладстон]]
Тъй като се опасява от съюза на Русия с Германия и Австро-Унгария ([[Съюз на тримата императори]]), британското правителство се заема да привлече Австро-Унгария на своя страна. През май 1877 г. британският премиер [[Бенджамин Дизраели]] изпраща таен меморандум до австро-унгарското правителство, с който насърчава претенциите на Виена за облаги от войната. Австрийското правителството дава да се разбере, че не би се съгласило на продължителна руска протекция над България.<ref>Sumner, B. H. Russia and the Balkans, 1870-1880. Hamden, 1962 г., стр. 321</ref>
Ред 45:
Не след дълго руският император разбира за тайните преговори между Виена и Лондон и уверява двете страни, че бъдещето на Балканите ще се решава от всички Велики сили.<ref>Buckle, G. E. etw. F. Monypenny „''The Life of Disraeli''“, London, 1920 г., стр. 173</ref> За да засили съюза си с Австро-Унгария и Германия, [[Александър II (Русия)|Александър II]] им представя предварително документа „Основания на мира“. Британското правителство прави нови опити да внесе разкол в Съюза на тримата императори. Новото предложение на Дизраели е за мобилизация на австро-унгарската войска, но във Виена не се съгласяват. Тайните преговори не довеждат до пакт, но поне разкриват, че Австро-Унгария застава на английска позиция.<ref>Милютин Д.А., Дневник Д.А. Милютина, Москва, 1949 г., стр. 16</ref>
Откритите
През февруари 1878 г. Германия заема страната на Русия, тъй като се интересува само от свободното корабоплаване по [[Дунав]] и [[Дарданели]]те, а освен това се застъпва за поробеното [[християни|християнско]] население на [[Балканите]]. Канцлерът [[Ото фон Бисмарк]] предлага да посредничи за изглаждане на руско-британските разногласия.<ref>Косев, К. „''Източният въпрос и българското освобождение''“, София, 1978 г., стр. 409-419</ref> В края на същия месец обаче външният министър на Австро-Унгария [[Дюла Андраши]] възразява остро срещу разпростиране на България на юг от [[Стара планина]].<ref>Die grosse Politik der europaischen Kabinete 1871-1914, Berlin, 1922 г., стр. 326-331</ref> Междувременно Русия започва да изпитва затруднения и с балканските си съюзници. Румъния недоволства от преминаването на [[Южна Бесарабия]] в състава на руската империя, макар че тя получава [[Северна Добруджа]] като компенсация. По-късно всички тези обстоятелства, включително и фактът, че руската армия не освобождава Македония и Родопите, възпрепятстват реализирането на Санстефанския договор, който обаче е само предварителен по характер. Несъгласието на Великите сили с него ражда и [[Берлински договор|Берлинският договор]].
| |||