Закуска за шампиони: Разлика между версии

'''Закуска за шампиони''' е роман на [[Кърт Вонегът]], издаден през 1973 г. Второто заглавие на романа (традиционно романите на Вонегът имат 2 заглавия) е '''Сбогом, синчерен понеделник''' (Goodbye, Blue Monday).

Дуейн Хувър, застаряващ продавач на [[ПониакПонтиак|Понтиаципонтиаци]], бавно навлиза в нервна криза. Когато прочита един от романите на неизвестния писател-фантаст [[Килгор Траут]], Дуейн изпада в шизофреничен шок и напада пристигналите гости на откриването на новопостроеният Център по Изкустватаизкуствата в Средноград.

Една от сюжетните линии на романа описва бавното побъркване на Дуейн, останало незабелязано от близките и колегите му. В същото време [[Килгор Траут|Траут]] се придвижва към Средноград. По пътя той наблюдава или се сблъсква с най-тъжните страни на американската действителност, пародирани в собствените му фантастични разкази, които намира в долнопробни павилиони за порнографски списания.

Центърът на Изкустватаизкуствата е закупил скъпата картина ''Изкушението на [[светиАнтоний Велики|Свети Антоний]]'' на художника авангардист [[Рабо Карабекян]]. Когато в бара на центъраЦентъра избухва скандал, провокиран от завистта към Карабекян и подигравателното му отношение към Средноград, той защитава произведението си с блестяща реч, която е същинската кулминация на книгата и вероятно изразява естетически и морални възгледи на самия Вонегът.

''... Картината не съществуваше, преди да я създам. И сега, когато тя вече съществува, за мен няма да има по-голямо щастие да гледам как всички петгодишни деца във вашия град я копират и рисуват все по-хубава и по-хубава. Ще се радвам много, ако вашите деца открият, докато си играят, онова, което търсих години наред ... Тя е нематериалната същност на всяко животно - онова "аз", към което се отправят всички послания ... А то си остава неизменно и чисто, каквито и нелепи премеждия да ни сполетяват. Затова образът на [[светиСвети Антоний]] в неговата свещена самота се предава с една вертикална нетрепкаща ивица светлина. Ако край него се навъртат хлебарка или кернелкакернерка от бар, в картината ще присъстват две такива светлинни ивици. Нашето съзнание е всичко онова, което е още живо и може би свято у всекиго от нас ...''