Милковица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45:
Легендата за името на село Милковица
 
На няколко километра от брега на река Дунав, близо до устието на река Вит се намира една пуста местност. Тя няма име. Тя е изпълнена с дълбоки трапчета, в които някога са живели жителите на едно старо село. Сега в тях расте само бъзе и коприва. И все пак,драги приятелю, послушай ме, не отминавай това място.Тук всеки ров може да ти разкаже за миналото. Всяко камъче може да ти нашепне за жителите на старото селце, което се е простирало някога тук преди много години. Виждаш ли един голям позеленял камък, който се издига над бъзето? Седни на него и се заслушай. Ти ще чуеш тихия ромон на реката, песента на птичките, а ако слушаш по-добре, може да чуеш и шепота на този камък. Той ще ти разкаже една чудна легенда.
Преди много, много години тук е имало едно село. В градинките край неговите, вкопани в земята, къщи са цъфтели люляци, вятърат е разнасял техния упоителен аромат наоколо. Всяка сутрин благодатното слънце е целувало със своите лъчи водите на селската река. По това време жителите на селото започвали своята работа. Едни са ловели риба, други са пазели добитъка или разкопавали земята, а жените и девойките, нагазили до колене във водата на Вит, са прали дрехите на своите работни мъже. Някоя девойка е запявала старинна песен и нейната мелодия отеквала в близката гора. Тази девойка може би е била Милка, за която разказва легендата.Хубав и ясен глас имала тя и, когато я чуели старците, се споглеждали и казвали:
Тук всеки ров може да ти разкаже за миналото. Всяко камъче може да ти нашепне за жителите на старото селце, което се е простирало някога тук преди много години. Виждаш ли един голям позеленял камък, който се издига над бъзето? Седни на него и се заслушай. Ти ще чуеш тихия ромон на реката, песента на птичките, а ако слушаш по-добре, може да чуеш и шепота на този камък. Той ще ти разкаже една чудна легенда.
Преди много, много години тук е имало едно село. В градинките край неговите, вкопани в земята, къщи са цъфтели люляци, вятърат е разнасял техния упоителен аромат наоколо. Всяка сутрин благодатното слънце е целувало със своите лъчи водите на селската река. По това време жителите на селото започвали своята работа. Едни са ловели риба, други са пазели добитъка или разкопавали земята, а жените и девойките, нагазили до колене във водата на Вит, са прали дрехите на своите работни мъже. Някоя девойка е запявала старинна песен и нейната мелодия отеквала в близката гора. Тази девойка може би е била Милка, за която разказва легендата.Хубав и ясен глас имала тя и, когато я чуели старците, се споглеждали и казвали:
-Ех,че пее като славей!
Красива била Милка и всички и се радвали. Разнесла се нейната хубост далеко наоколо и от съседните села идвали момци да я видят. Всяка майка я искала за снаха, всяка майка искала дъщеря й да бъде като нея. Чул за Милка един турчин-разбойник, който плашел със своята орда всички села наоколо. Яшар Ефенди се казвал. Имал си той цял харем туркини, но това не му стигало. Научил за красивата българка, за нейна работливост и за ясния й глас, и започнал да се готви за път. Една сутрин, преди слънцето да огрее високите дървета, Яшар Ефенди оседлал с везано седло белия си кон и потеглил на път. Дълго яздил той, но селото към което отивал все още било далеко. Мушкал той с шпори коня, пляскал го с камшика и летял по прашния път. Бързал да стигне селото рано, да не би Милка да излезе някъде в полето и да не може да я види. Най-после се доближил до брега на Вита. На отсрещната страна се виждало прикътаното в зеленина село. Спрял коня си Яшар Ефенди и зачакал да се подаде някой от селото на другия бряг, за да го попита как да премине реката. Когато изгряло слънцето, на другия бряг се появили жени. Турчинът се скрил в един храсталак с коня си и търпеливо зачакал. Жените нагазили във водата и започнали да перат. Изскочил Яшар Ефенди от скривалището си и застанал на брега. Когато го видели, те с писък побягнали към селото. Извикал им турчина да спрат, но никой не го послушал. Само една девойка чиято, черна коса стигала до самата вода, останала на мястото си и попитала какво иска. Не отговорил търчинът, а само погледнал девойката, заслушал се в гласа й и въздъхнал.