Бежански заем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Условия и използване на заема: нов раздел; оползотворяване |
|||
Ред 23:
На 10 юни, по препоръка на своя Финансов комитет, Съветът на ОН одобрява проект за настаняване на български бежанци с помощта на международен заем. Какъв залог ще бъде предоставен от България е решено след преговори със страните, на които страната дължи репарации съгласно Ньойския договор. През юли, след българска дипломатическа офанзива в Париж и Рим, Междусъюзническата комисия позволява използването на някои акцизи за целта. На 8 септември външният министър [[Атанас Буров]] и финансовият [[Владимир Моллов]] подписват в [[Женева]] протокол за сключване на бежански заем под гаранцията на ОН. Документът урежда величината на заема, условията и контрола върху прилагането му. [[Народно събрание|Народното събрание]] го ратифицира с почти пълно единодушие в края на същия месец. В началото на декември са сключени договорите между България и банките, които участват в отпускането на заема.{{hrf|Вачков|2008|63-64, 67-68, 70, 72}}
== Условия
Бежанският заем е отпуснат от група [[Великобритания|британски]], [[Италия|италиански]], [[Швейцария|швейцарски]], [[холандия|холандски]] и [[Съединени американски щати|американски]] банки. Водещ посредник при емитирането на заема е британската банка [[Шрьодерс]].<ref>Аврамов, стр. 419</ref> Той е с номинална стойност 2 400 000 [[британска лира|британски лири]] и 4 500 000 [[американски долар]]а<ref>Божинов, стр. 163</ref> и емисионен курс 92% при [[лихва]] от 7%<ref>Аврамов, стр. 430</ref>. За да гарантира погасяването на заема, правителството на [[Андрей Ляпчев]] залага част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др.
Във връзка с отпускането на Бежанския заем България сключва и допълнителни споразумения с довоенните си кредитори, като изплаща просрочения си дълг към Париба от времето на [[Балканска война|Балканската война]]. В договора за заема е изрично вписано, че при опасност за стабилността на [[лев]]а, плащанията по репарациите могат да бъдат преустановени. От друга страна Финансовият комитет на Обществото на народите налага строг контрол върху финансовата политика на страната, като към Българска народна банка са прикрепени негови постоянни представители.<ref>Аврамов, стр. 393-394</ref>
== Оползотворяване на заема ==
Срещу заема правителството се задължава да предостави 132 000 ха земя за настанявянето на бежанците. За реализиране на тази цел е създадена ''Главна дирекция за настаняване на бежанците'', пряко подчинена на министър-председателя. Тя работи в тясно сътрудничество със специален представител на ОН, който контролира изразходването на предвидените средства. Главната дирекция е закрита през 1931 година.<ref>Методиев, стр. 65-66</ref>▼
▲Срещу заема правителството се задължава да предостави 132 000 ха земя за
Дотогава над 30 000 бежански семейства (около 200 000 души) са настанени и стопански устроени на 1 милион дка земя. Повече от 1,6 милиарда лева от Бежанския заем са вложени в изграждане на 10 000 нови жилища, раздаване на семена, добитък и земеделски инвентар, увеличаване на обработваемите площи чрез изкореняване на гори и пресушаване на блата. Голяма част от средствата (около 350 милиона лева) отиват за строежа на железопътната линия [[Раковски]]–[[Хасково]]–[[Момчилград|Мастанли]], поправка и разширение на пътната мрежа и водоснабдяване.{{hrf|Вачков|2008|78-80}}
== Политическо значение ==
| |||