Представителна демокрация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3:
Представителите формират за определен [[мандат]] независим управляващ орган, натоварен с отговорността да действа според интересите на гражданите; като не е задължително да действа според техните желания.
 
Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича [[либерална демокрация]] (''liberal democracy''). Тази, която не го прави, се нарича [[нелиберална демокрация]] (''illiberal democracy''). Съобразяването с индивидуалните свободи не е задължително при представителната демокрация.
 
В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни [[многопартийна система|многопартийни]] избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от [[конституция]]та или от други мерки за балансиране на представителството, като:
* [[Разделение на властите|независима]] [[съдебна власт]], в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например [[Конституционен съд]], [[Върховен съд]]),
* някои мерки в духа на [[съвещателна демокрация|съвещателната демокрация]] (например [[[[:en:Royal Commission|Кралски комисии, {{lang-en|Royal Commissions}}]]) или граждански инициативи, [[референдум]]и <!-- избори при отзоваване на избраници (recall elections)? -->. При все това, тези мерки не винаги са обвързващи и обикновено изискват някои законодателни действия, а правната власт обикновено остава изцяло на страната на представителите.
* В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската [[Камара на лордовете]].
 
В много представителни демокрации — ([[Австралия]], [[Канада]], [[Великобритания]]), народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на [[преференциално гласуване]] и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.
 
При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат [[избори]] за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий ({{lang-en|sortition}}), който е по-тясно свързан с пряката демокрация.
 
== Източници ==
<references/>