Използва се от около 62 000 sp;000 души в [[Италия]] и от още най-малко 500 000 в Южна [[Швейцария]], [[Истрия]], а също и в Сомалия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. [[Книжовен език|Книжовният]] италиански е силно повлиян от [[тоскански диалект|тосканския диалект]] и е междинен между романските говори в Северна Италия и [[итало-далматински езици|итало-далматинските говори]] в Южна Италия. ▼{{език
кво: ''pesca''.
| родно име = Lingua italiana
| страна = [[Италия]], [[Швейцария]], [[Малта]], [[Сан Марино]], [[Хърватия]]<br/>и съседните страни
| район = Южна Европа
| говорещи = 98 милиона
|сем1=Индоевропейски
|сем2=Италийски
|сем3=Романски
|сем4=Итало-западни
|сем5=Итало-далматински
|сем6=Италиански
| официален = [[Италия]], [[Швейцария]],<br />[[Сан Марино]]
| регулатор = [http://www.accademiadellacrusca.it/ Академия дела Круска]
| iso639-1 = it
| iso639-2 = ita
| SIL = ITA
}}
'''Италианският език''' (на италиански ''italiano'' или ''lingua italiana'') е [[език]] от [[романски езици|романския клон]] на [[Индоевропейски езици|индоевропейските езици]].
▲Използва се от около 62 000 000 души в [[Италия]] и от още най-малко 500 000 в Южна [[Швейцария]], [[Истрия]], а също и в Сомалия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. [[Книжовен език|Книжовният]] италиански е силно повлиян от [[тоскански диалект|тосканския диалект]] и е междинен между романските говори в Северна Италия и [[итало-далматински езици|итало-далматинските говори]] в Южна Италия.
За разлика от повечето [[романски езици]], италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервативен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил [[склонение|склонитбената]] система при имената (запазена отчасти в [[румънски език|румънския]]).
== История ==
Историята на италианските говори е дълга и сложна, но съвременният книжовен език се оформя сравнително късно. Най-ранните писмени паметници на език, по-близък до италианските говори, а не на [[простонароден латински език]], датират от втората половина на 10 век.
Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на [[Данте Алигиери]], които използва смесица от [[тоскански диалект]] и [[сицилиански говори]] в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]].
Поради вековната политическата разпокъсаност на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна [[Италия]]. Разликата между език и диалект е доста условна, но все пак за отделни езици се смятат [[неаполитански език|неаполитанският]], [[венециански език|венецианският]], [[сардински език|сардинският]], [[фриулийски език|фриулийският]], [[сицилиански език|сицилианският]].
==Фонетика==
===Гласни звукове===
В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно - широко е) и /ɔ/-/o/ (тясно - широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в северна Италия казват "perché" [perˈkɛ] (защо) и "senti" [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: ''pesca''.
Съществуват [[дифтонг]]и: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: ''buono'' [ˈbwɔno] (добър), ''ieri'' [ˈjɛri] (вчера).
| 