Антибогомилски църковен събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Каква е тази тенеднция статиите да не се оформят на параграфи, а всяко изречение да е на нов ред???
Ред 1:
'''Първият Търновски църковен събор''' е [[поместен събор]] на [[БПЦ]], провел се в столицата на възстановената [[Втора българска държава|Българска държава]] в началото на [[13 век]].
 
На [[11 февруари]] [[1210]] г. по настояване на цар [[Борил]] се свиква '''Антибогомилскиантибогомилски църковен събор''' в [[Велико Търново|Търново]]. На него присъстват всички висши духовници и столични боляри. Ръководи го царят, който води и разпита на доведените [[богомили]]. Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на [[богомили|богомилското учение]]. Проклятията и суровите наказания на богомилските ръководители трябва да бъдат назидание за техните многочислени последователи. Богомилските ръководители [[Петър Кападокийски]], [[Лука и Матей Родоболски]] са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите им в страната са подложени на преследване.
 
По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в такат. нар. “Синодик"[[Синодик на цар Борил”Борил]]". Основата му е преводът на един византийски антиеретичен синодик от [[10 век]], към който са прибавени решенията на антибогомилския събор в Търново. Документът съдържа разнообразна и конкретна информация както за богомилските вярвания и ритуали, така и за духовната атмосфера в българското средновековно общество. Направените по-късно добавки към него документират важни събития от българската история през [[13 век|13]] и [[14 век]]. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата приемственост в българската вътрешна политика. Документът е многократно преписван и разпространяван в България и в съседни страни. Синодикът на цар Борил е един от най-интересните извори, с разнообразна и точна информация за историята на [[Второ българско царство|Второто българско царство]].
Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на [[богомили|богомилското учение]]. Проклятията и суровите наказания на богомилските ръководители трябва да бъдат назидание за техните многочислени последователи.
 
Богомилските ръководители [[Петър Кападокийски]], [[Лука и Матей Родоболски]] са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите им в страната са подложени на преследване.
 
По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в така нар. “Синодик на цар Борил”. Основата му е преводът на един византийски антиеретичен синодик от [[10 век]], към който са прибавени решенията на антибогомилския събор в Търново. Документът съдържа разнообразна и конкретна информация както за богомилските вярвания и ритуали, така и за духовната атмосфера в българското средновековно общество.
 
Направените по-късно добавки към него документират важни събития от българската история през [[13 век|13]] и [[14 век]]. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата приемственост в българската вътрешна политика.
 
Документът е многократно преписван и разпространяван в България и в съседни страни, “Синодика на цар Борил” е един от най-интересните извори с разнообразна и точна информация за историята на Второто българско царство.
 
==Източници==