Разлика между версии на „Осетински език“

редакция без резюме
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: lv:Osetīnu valoda)
}}
 
'''Осетинският език''' (''ирон æвзаг'') е езика на [[осетинци]]те. Принадлежи към източноиранските езици и е разпространен в Република [[Северна Осетия]] и в [[Южна Осетия]] и е наследник на средновековния [[алански език]]. Броят на владеещите го е около 450-500 хиляди души (само в [[Русия]] 488 000), от тях в [[Северна Осетия]] има около 300-350 хиляди. Според пребояванетопреброяването от 2002 осетински език владеят 9388 [[руснаци]], 1866 [[арменци]], 1107 [[кабардинци]] и 737 [[ингуши]].
 
Съвременният осетински език се образува от смесването на ираноезичното население в предпланинските области в [[Северен Кавказ]] (кавказки [[алани]]), изтласкано покрай нашествието на татаро-монголите на [[Тамерлан]] в планинския район на Централен [[Кавказ]], с коренното население, което говори [[Кавказки езици|езици от кавказката група]]. Това води до появата на необичайни за [[индоевропейски езици|индоевропейските езици]] езикови явления във фонетиката (гърлени съгласни), в морфологията (силно развита аглутинативна падежна система, каквато не е характерна за [[Ирански езици|иранските езици]] като цяло), в речниковия състав (думи с неясен произход, семантични паралели и заемки от адигейските, нахско-дагестанските и [[картвелскиКартвелски езици|картвелските езици]], най-вече от [[ингушкиИнгушки език|ингушки]], [[кабардинскиКабардински език|кабардински]], [[грузинскиГрузински език|грузински]]).
 
Осетинският език съхранява и следи от древен контакт с [[германски езици|германски]], [[тюркски езици|тюркски]], [[славянски езици|славянски]]<ref>[http://ironau.ru/scit-europa.html Абаев В. И. Скифо-европейские изоглоссы на стыке Востока и Запада]</ref> и [[угро-фински езици]]<ref>[http://ironau.ru/scit-ural.html Абаев В. И. Скифо-уральские изоглоссы]</ref>.
 
== Писменост ==
Въз основа на анализа на Зеленчукския надпис може да се предположи, че предците на осетинците - кавказските [[алани]] - са имали писменост още през 10 век. Според езиковеда К. Е. Гагкаев, „Зеленчукският надпис се характеризира с постоянство в предаването на еднакви осетински звукове с еднакви гръцки букви, което говори за известни навици и традиции в тази област“ (<ref>Гагкаев К. Е. ''Осетинско-русские грамматические параллели''. Дзауджикау: 1953. Стр. 7)</ref>.
 
Зеленчукският надпис съдържа следния текст с гръцки букви:
 
== Диалекти ==
В осетинския език се различават два диалекта - дигорски (разпространен в западната част на [[Северна Осетия]]) и иронски в [[Северна Осетия|Северна]] и [[Южна Осетия]], които значително се различват. Носителите на различните диалекти обикновено не могат да се разберат взаимно. Около 1/6 от говорещите дигроски владеят и иронски.
 
== Особености ==
 
Кавказкият субстрат определя изцяло характера на осетинския език. Много от основните понятия от ежедневието се изразяват с думи от кавказки произход: ''къух'' „ръка“, ''къах'' „крак“, докато в сложни съчетания се употребяват конструкции, наследени от иранския праезик: ''арм-æвдулд'' „смачкан (с ръка)“ от иран. *''arm''- „ръка“.
 
=== Фонетика ===
Общият брой на фонеми в съвременния осетински език е 35: 7 гласни, 2 полугласни, 26 съгласни.
 
Нямат съответсвие в иранските езици осетинските съгласни, означени с буквите [къ], [пъ], [тъ], [цъ] и [чъ]. Тези съгласни се срещат предимно в кавказки заемки и думи с неизвестен произход (много вероятно от кавказкия субстрат): ''къуыри'' „седмица“, ''чъири'' „сладкиш“„баница“, ''чъыр'' „лимон“„вар“, ''битъына'' „джоджен“ и др.
 
=== Морфология===
Аглутинативното склонение на имената (9 или 8 падежа, в зависимост от критерия) и богатата падежна система са се образували вероятно под кавказко влияние. На практика се различват само 3 вида части на речта: имена, глаголи и неизменяеми (съюзи, междуметия). Разлика между прилагателните, съществителните, числителните, наречията и местоименията почти липсва, тъй като една дума има няколко значения, които на български в зависимост от контекста бихме превели като предмет, качество, начин или свойство. Имена могат да изпълняват даже ролята на следлози: например ''бын'' (дъно) в израза ''бæласы бын'' (под дървото) означава "под"„под“.
 
Множественото число се образува по правило с помощта на окончанието -''т''- (в именителен падеж с окончание -æ): ''лæг'' (мъж) — ''лæгтæ'' (мъже), ''дур'' (камък) — ''дуртæ'' (камъни). При образуване на множествено число е възможна смяна на огласовката в корена: ''чиныг'' (книга) — ''чингуытæ'' (книги), ''æвзаг'' (език) — '' æвзæгтæ'' (езици), ''зарæг'' (песен) — ''зарджытæ'' (песни).
 
Осетинският език притежава и флексивно глаголно спрежение.
==Изследователи на езика==
*Андрей Михайлович (Йохан Андреас) Шьогрен. Създател на кирилската осетинска азбука. Н него принадлежи първото научно изследване на осетинския език, издадено в Петербург, „Осетинская грамматика с кратким словарем российско-осетинским и осетинско-российским“.
*[[Всеволод Милер|Всеволод Фьодорович Милер]]. Известен руски фолклорист и езиковед. Автор на „Осетинские этюды“ (1881, 1882, 1887).
*[[Васо Абаев|Василий Иванович (Васо) Абаев]] (1899–2001). Написал множество трудове по осетинознание и иранистика. Съставя четиритомния „Историко-етимологичен речник на осетинския език“ (1957–1989).
*[[Магомет Исаев|Магомет Измайлович Исаев]]. Иранист и осетиновед; изследвал дигорския диалект на осетинския език.
 
==Външни препратки==
<div class="references-small" style="-moz-column-count: 2; column-count: 2; font-size: 0.9em;">
*{{bg икона}} Др. Живко Войников, ''[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Zhivko%20Voynikov/Baalgaro-osetinski%20obshti%20imena.htm Българо-осетински аналогии във фамилните и личните имена] ''
 
== Източници ==
<references />
 
{{Ирански езици}}
250

редакции