Струмица: Разлика между версии

В края на 60-те години на [[19 век|XIX век]] в Струмица е формирана [[Струмишка българска община|българска църковна община]]. През март [[1870]] година в града отваря врати първото новобългарско училище с учител йеродякон [[Агапий Войнов]], което среща сериозна съпротива от местната турска власт и Струмишката митрополия.<ref>Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.94-95.</ref>

А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Струмница'' (Stroumnitza) живеят 4000 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 49.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Струмица ''(Stroumniza)'' е посочена като град с 2&nbsp;400 домакинства с 3&nbsp;300 жители [[мюсюлмани]] и 2&nbsp;120 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.</ref>

След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 - 1878 година съществуващото в Струмица българско училище е закрито лично от Струмишкият патриаршески митрополит.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13-14.</ref> Председателят на българската община свещеник Константин, покрепян парично от Екзархията, е принуден временно да напусне Струмици и да се настани в Солун, а в града остава само екзархийският свещеник Тома.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 567.</ref>