Андрей Татарчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
Андрей Татарчев е роден в град [[Ресен]], тогава в Османската империя. Баща е на Георги и [[Божирад Татарчев|Божирад]] Татарчеви, а с брат Никола Татарчев държат търговска кантора. [[Симеон Радев]] си спомня за тях: {{цитат|Старите Татарчеви, братята Aндрея и Никола, бяха хора малограмотни и макар и много способни в търговията и несъмнени родолюбци, не играха в народните работи голяма роля. Техните по-стари синове Георги, синът на Андрея, и [[Михаил Татарчев|Михаил]], син на Никола, бяха първите граждани на Ресен, получили по-високо българско образование<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/sr1/sr1_10.html Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994]</ref>.}}
 
От 1864 година Андрей Татарчев участва в извоюването на самостоятелна българска църква. През 1882 година е извършен избор за [[Ресенска българска община|Ресенската българска община]], който е утвърден от Екзархията. Неин председател е поп Ставре, а членове Наум Димитров, [[Иван Стрезов]], Таско Чокалев, [[Андрей Татарчев]], Димитър Милошев, Тани Мильовик, Димитър Чокалев и [[Трайче Дорев]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref>
 
През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]]<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=300:-27-1917-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Билярски, Цочо. Протестът на македонските българи срещу Холандско-Скандинавския комитет от 27 декември 1917 година, http://www.sitebulgarizaedno.com]</ref>.