Лешочки манастир: Разлика между версии

| име = Лешочки манастир{{Br}}„Св.Атанасий зимни“{{Br}}„Успение Богородично“

| населено място = с.[[Лешок]]

'''Лешочкият манастир „[[Свети Атанасий|Св.Атанасий зимни]]“ после „[[Успение Богородично]]“''' е [[манастир]] в диоцеза на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква - Охридска архиепископия]], а в миналото в диоцеза на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=6841 Димитров, Божидар. „Християнството в българските земи. Български манастири“, ИК "Климент Охридски", София, 2001.</ref>, като се явява общо название за три църкви край село [[Лешок]], [[Тетово|Тетовско]] в [[Република Македония]].

Към манастирския комплекс в село Лешок, Община [[Теарце (община)|Теарце]], принадлежат три църкви. Най-старата е посветена на [[Свети Атанасий]] от 19 век, която се намира на мястото на манастирския чифлик на средновековния манастирски комплекс Свети Атанасий (12 век), чийто останки пък се намират над калето на Лешок. <ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], „[http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu Български старини из Македония]“, 1908, 1931 (фототипно изд. С., 1970, .djvu формат), стр.95</ref>Тя понася значителни щети по време на [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|военния конфликт]] през [[2001]] година, но е възстановена в [[2005]] година. Втората църква е „Света Богородица“(Успение) е дву-абсидна църква от [[19 век]], изографисана от майстор Михаил Панайотов от [[Галичник]] в 1849 г. при игумена Силвестър (1845—-1860). Църквата параклис „Св.Св св.Кирили и Методий“ се помещава в източната страна на южния корпус на манастира. <ref>[[Васил Златарски|Златарски, Васил]], „Пътуване на професор Васил Златарски из Македония, 1916 г.“, [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/1916.html стр.86]</ref> Третата църква на манастирския комплекс е посветена на [[Лазар Хребелянович]] и е построена по [[Югославия|югославско]] време между [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].

Писателят [[Кирил Пейчинович]] е игумен на манастира от 1818 до смъртта си в 1845 година и гробът му се намира в двора на компекса, до църквата „Света Богородица“.