Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
;''Храмът на бога Амур посветения ще приюти
 
[[Картинка:Johann Wolfgang Goethe 1811.jpg|thumb|180px|<center>Йохан Волфганг Гьоте <br>(1749-1832)</center>]]
Постепенно немската поезия напуска кабинета на учения, загубва характера си на академична дейност и се насочва към света на човешките чувства. Личното изживяване става единствено достойно за поетическо претворяване. [[сантиментализъм|Сантименталност]]та се приема като най-изискан начин на живот - да изпитваш чувства и да говориш за чувства е вече проява на висше духовно благородство. Поетът [[Фридрих Готлиб Клопщок]], повлиян от стремежите на [[Френската революция]], предлага основните мотиви на новата поезия: ''"природа"'', ''"любов"'', ''"отечество"''. В Германия тези умонастроения се преплитат с идеите на пиетизма - религиозното реформаторско движение, което се стреми да намери общуване с Бог в практическата дейност, отвъд църковните ритуали и догми. Според философа и теоретика [[Йохан Готфрид Хердер]] лирическата поезия трябва да представлява естествен, цялостен израз на живота, да дава непосредствена изява на емоциите и с това да се доближи да танца и музиката. Идеал стават творбите на древния йонийски поет от VI в. пр. Хр. [[Анакреон]], чиято житейска мъдрост се заключава в девиза: ''"Вино, жени и песни"''. Така на сковаващия [[рационализъм]] от отминалия [[XVII век]] са противопоставени удоволствието и радостта.
 
Анонимен потребител