Разлика между версии на „Бенчо Обрешков“

м
Премахнати редакции на 193.200.14.179 (б.), към версия на Spiritia
м (Премахнати редакции на 193.200.14.179 (б.), към версия на Spiritia)
Първата си самостоятелна [[изложба]] Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със [[Златю Бояджиев]] и [[Георги Баев]] през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на [[НХГ]], [[СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|художествената галерия в Бургас]] и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]] през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.
 
Бенчо Обрешков е член на дружество „[[Родно изкуство]]“ и на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]]. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на [[СБХ]]. Носител е на множество отличия, сред които наградата „[[Ерен ЦойгнисЗойгнис]]“ ([[1926]], [[Дрезден]]), „Гран при“ ([[1937]], [[Париж]]), награда „Феникс“ ([[1938]], [[Атина]]), наградата на [[БАН]] за изкуство ([[1938]]), „Орден за изкуство“ ([[1938]], [[Букурещ]]), I награда за живопис от конкурса „София“ ([[1967]]), орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ — II степен (1963) и „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ — II степен (1969). През [[1966]] година получава званието [[заслужил художник]].
 
== Източници ==