Ореховица: Разлика между версии

Селото се намира в Централна Дунавска равнина, на надморска височина между 116 и 49 м. Разстоянието до столицата [[София]] по права линия е 111.727 kmkм, а по пътната инфраструктура на страната е приблизително 250 км.

На изток землището е ограничено от Хълмовете на десния бряг на [[река Искър]]. На север граничи със землището на селата [[Славовица]] и Гигенска махала, а на Юг със землището на село [[Ставерци]]. Селото се намира в [[равнина (география)|равнина]], оградена отвсякъде с [[хълм]]ове.

Ранната история на заселване на землището датира от тракийско време; племената [[даки]], [[мизи]] и [[койлалети]]. След разбиването на даките и завладяването на Мизия през 70-те години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони. Поради стандарта на живот и изискванията на римското градоустройство през това време, античният град Ескус, който се намира в землището на с. Гиген е снабдяван с вода от местността "Царевец"„Царевец” над Горната махала. Този каптаж и водопровод и до днес може да си види като разкривка в някой от частните дворове на селото. Край селото има древен [[рим]]ски път, както и малък кастел на един от меандрите на р. Искър.

Първите писмени сведения за съществуването на селище в този район са от [[15 век]]. Селото е регистрирано като "войнушко"„войнушко”<!-- войнишко? --> в османските регистри. През [[19 век]] поселения има на четири места — "Раховица"„Раховица”, "Чифте„Чифте Раховица"Раховица”, "Свирча"„Свирча” и "Чингене„Чингене-сарай"сарай”.

Някога в тази местност е имало три села, едно от които — [[татари|татарско]]. Имената на махалите които и до днес са останали в местната топонимия са Горна махала, Долна махала и Алиица. Те по-късно се обединили под името Ореховица, от „рях“„рях”, равнина. Трите изворни чешми в селото символизират всяко едно от селата.

Църквата "Св„Св. Симеон Стълпник"Стълпник” е обявена за паметник на културата. Построена е с волните пожертвования и труд на местното население и бежанците от [[Беломорска Тракия]] и [[Македония]], заселили се тук след [[Освобождението]] от Турско иго. Официално е открита и осветена през [[1896]] г. от Врачанския митрополит. По-късно е изписана от Никола Попов, ученик на [[Данаил Несторов]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската зографска школа]]. Сградата на Основно Училище "Христо„Христо Смирненски"Смирненски” също е забележителна и оформя един архитектурен ансамбъл в центъра на селото, заедно със сградата на общината, читалището, битовия комбинат и пощенската служба. В двора на училището се намира и паметника на загиналите през [[Балканската война]] 1912-1913, [[Междусъюзническата война]] 1913, и [[Първата световна война]] 1914-1918. ПаметникаПаметникът е от пирамидален тип. Дата на откриване: [[1 януари]] [[1914]] г. В близко бъдеще, събраната етнографска колекция както и археологични артефакти се планира да бъдат изложени в малка експозиция в местен музей.

* В общината ежегодно се провежда празник на любителското творчество „Пеем и танцуваме край Дунава” с домакин НЧ “Отец„Отец Паисий” с. Ореховица. В него взимат участие самодейните певчески и танцови колективи от читалищата. Празникът няма състезателен характер и ограничения в изявите за участниците.

[http://selo.bg/village_details/bg/2912/orehovica.html Асоциация на българските села]