Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| наставка=
| роден-дата=ок. [[1773]]
| роден-място=с. [[Жеравна]], [[Област Сливен]], днес[[Османска империя]] ([[България]])
| починал-дата=[[8 декември]] [[1858]]
| починал-място=[[Карлово]], днес [[България]]
}}
 
'''Райно Попович''' (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от [[Възраждане]]то, един от реформаторите на [[България|българското]] [[училище]]. През [[1819]] г. с материалната помощ на [[Стефан Богориди]] открива в [[Котел]] второто [[елино-българско училище]], след това на [[Емануил Васкидович]] в [[Свищов]]. В [[1826]] г. основава елино-българско училище и в [[Карлово]]. Освен в Котел и Карлово е учителствал в [[Жеравна]] и [[Пловдив]]. Ученици на Попович са [[Георги Сава Раковски]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Гаврил Кръстевич]], братята [[Евлоги Георгиев]] и [[Христо Георгиеви]], [[Ботьо Петков]] и др.
 
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от [[Васил Априлов]] и [[Николай Стефанов Палаузов|Николай Палаузов]]. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на [[гръцки език]], е нужно първо усвояване на родния [[български език|български]]. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.