Райно Попович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
}}
'''Райно Попович''' (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от [[Възраждане]]то, един от реформаторите на [[България|българското]] [[училище]]. През [[1819]] г. с материалната помощ на [[Стефан Богориди]] открива в [[Котел]] второто [[елино-българско училище]], след това на [[Емануил Васкидович]] в [[Свищов]]. В [[1826]] г. основава елино-българско училище и в [[Карлово]]. Освен в Котел и Карлово е учителствал в [[Жеравна]] и [[Пловдив]]. Ученици на Попович са [[Георги Сава Раковски]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Гаврил Кръстевич]], братята [[Евлоги Георгиев]] и [[Христо
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от [[Васил Априлов]] и [[Николай Стефанов Палаузов|Николай Палаузов]]. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на [[гръцки език]], е нужно първо усвояване на родния [[български език|български]]. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.
| |||