Георги Бакалов (общественик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Почвам с унифициране на обществениците
Ред 5:
| описание= български общественик
| наставка=
| роден-дата=[[27 ноември]] [[1873]]
| роден-място=[[Стара Загора]], днес[[Османска империя]] ([[България]])
| починал-дата=[[14 юли]] [[1939]]
| починал-място= София
}}
Ред 13:
'''Георги Иванов Бакалов''' (1873-1939) е [[България|български]] [[общественик]], [[публицист]], [[литературна критика|литературен критик]] и [[историк]]. Последовател на [[марксизъм|марксизма]].
 
Роден е в Стара Загора на [[27 ноември]] [[1873]] година. Учи в Пловдивската мъжка гимназия. Става председател на ученическото дружество "Напредък". Бакалов е в основата на ученически бунт на 11 февруари 1891 г., за което е изключен от гимназията. През [[1891]] година постъпва в [[Българска социалдемократическа партия|Българската социалдемократическа партия]]. По време на своето учение в [[Женева]] през [[1891]] — [[1893]] се сближава с [[Георги Плеханов]]. След завръщането си в България започва печатарска дейност в [[Сливен]], където през 1893-1896 година издава редица брошури и преводи на Маркс, Енгелс, Плеханов и др. Известно време е учител. Уволнен, той се отдава на политическа и литературна дейност. През 1897 година се мести във Варна, където основава книгоиздателство и издава на български език произведението на Маркс [[Комунистически манифест]]. Издава и собствени творби, като "Лъчите на поезията", "Към свобода" и др. През 1905 година се мести в [[София]] и основава издателство "Знание", просъществувало до 1921 година. Избран за делегат на [[Лондон]]ския (1896 година) и [[Амстердам]]ския (1904) конгреси на [[Втори Интернационал|Втория Интернационал]]. През 1903 — 1905 година е член на [[Централен комитет|ЦК]] на [[БРСДП (тесни социалисти)]]. През 1905 г. напуска партията и става ръководител на фракцията на анархо-либералите. От 1908 до 1920 г. е член на [[БРСДП (широки социалисти)]]. През 1920 година става член на [[БКП (т.с.)]]. Преследван от правителството на [[Александър Цанков]], Бакалов е емигрант във [[Франция]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през 1925 — 1932 година. През [[1932]] година е избран за [[член-кореспондент]] на [[АН на СССР]] заради своите научни и литературно-критически трудове. През 1932 година се завръща в родината, където редактира леви издания. Автор на много работи по история на българското [[Възраждане]], пропагандира марксистката естетика и руската научна и обществена мисъл. Превежда от различни езици 287 книги основно с обществено-политическа насоченост, няколко от тях - — научна фантастика. Издава редица трудове: "Български писатели и книги", "Днешната българска литература", "Заветите на Българското Възраждане", "Г. С. Раковски", "Христо Ботев". Използва псевдонимите Г. Базаров, Н. Соколов, Ж. Фанчев и други.
 
Умира на [[14 юли]] [[1939]] година в София.
На него е наименовано държавното издателство „Георги Бакалов“ във Варна съществувало от 1960 до 1990 година.