Христаки Павлович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на Inot (б.), към версия на 94.155.60.86 |
||
Ред 5:
| описание = български просветен светец
| роден-дата = [[1804]]
| роден-място = [[Дупница]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[21 юли]] [[1848]]
| починал-място = [[Свищов]], [[Османска империя]]
}}
Ред 17:
Христаки Павлович е роден в Дупница през [[1804]] година, когато родителите му са вече доста състоятелни. Бащата на Христаки притежавал много имоти – къща, [[дюкян]], голям хан, полски имоти и лозя. Те свидетелстват за доброто му материално състояние. Семейството на Павел изпитало много мъка от умирането на децата им, затова, когато жена му била бременна с Христаки се обрекъл, че ако се роди син, да го даде да служи на Свети Иван Рилски. За щастие детето се родило живо и здраво. Нарекли го Христо. Раждането на Христаки съвпада с един от тежките периоди на Дупница. Затова бащата, решава да изпрати сина си в Рилската Света Обител. Той го предава на отец Йосиф Скевофилакс, който по нататък се грижи за неговото възпитание и обучение. Последният забелязъл в момчето дарба и наклонност към наука и образование. От тогава отец Йосиф, добродушен и благ старец, станал духовен баща на Христаки.
Младия Христаки получил първоначалното си образование в Дупница, в килийното училище на манастирския метох, където Йосиф бил учител. След това отецът го завел в Рилския манастир, където изучил славянски език и граматика. Тук се запознал и с гръцкия език. В манастира става рософор под името Хрисант, а по късно белец, под името Христаки. Така се изпълва желанието на баща му – да посвети детето си на Свети Иван Рилски и да му даде солидно образование. Младият Христаки не се задоволил с това образование, което получил от отец Йосиф. Той жадувал за по–високо, което можел да получи само в гръцките училища в [[Мелник]] или [[Сер]]. Манастирските братя с готовност подпомагали всеки, който имал желание да продължи да се развива. Те не изоставили и този свой брат.
Около [[1825]] година управлението на Рилския манастир изпраща Христаки на учение в град Мелник, при прочутия тогава гръцки учител Адамос Метсиовитис – даскал Адам. След тригодишно учение в Мелник, Христаки е бил изпратен в Сер, за да продължи образованеито си при по – учения и по – прочут даскал Аргириадис. Там останал 2 години, между 1828 - 1830 година. Така той имал възможността да получи по – солидно и по – високо образование. Основно изучил славянски и елински езици. Подготвен за бъдещата си дейност, той се завръща в Рилския манастир. По този начин Христаки Павлович получава солидно за времето си образование, което го поставя в челните редици на нашето просветно дело.
Ред 35:
* Аритметика или научна числителница – изд. [[Белград]] 1833 г.
* Разговорник греко–болгарский за ония, които желаят греческий язик да се научат, при когото и една кратка болгарска история приложи се. Собран и сочинен от Христаки П. Дупничанина, учителя в Славено-Елинското в Свищов училище, който сега перво на свет издава го, Белград 1835, 99 с.<ref>Мирчев, Кирил. Гръцко-български разговорници и речници през ХІХ век и тяхното значение за проучваниията на българския език, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 4, с. 38.</ref>
* Общополезен Писмовник
* Месецослов
* Първа българска граматика – изд.Бдин 1836 г.
* Канон молебен и прочее – изд. Букурещ 1841 г.
Ред 44:
* География или землеописание в ръкопис
Да се пишат и издават толкова книги в тези тежки години, на гонения от страна на гръцките фанариоти, е било равносилно на подвиг. Неговите произведения имат значение не само със своето съдържание, а и с въздействието върху българската обществена мисъл. Неговата цел е била Историята на Паисий да бъде предложена в една по
Ламартин казва: „Прахът на мъртвите е създал Отечеството”, но затова пък потомството е длъжно за назидание на младите, да отдава почит на заслужилите народни дейци. „Ако е сладко да умреш за Отечеството, дваж по – слдако е да живееш за него, да посветиш своето време, своите сили и най – добрия дял от сърцето си”. Това нещо Христаки Павлович го съзнаваше много добре, затова вложи своите сили и дарования в служба на своето Отечество. За много късо време, само 17 години между 1831 и 1848 година, той начерта нови пътища, по които трябва да се върви, за да бъдем това, което сме днес.
| |||