Данаил Попов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Inot (б.), към версия на Maymay |
м Премахната редакция 4281991 на Алиса Селезньова (б.) |
||
Ред 5:
| наставка=
| роден-дата=[[1 януари]] [[1840]] |
| роден-място=[[Плевен]], днес [[България]])
| починал-дата=[[12 април]] [[1909]] |
| починал-място=[[Турну Мъгуреле]], [[Румъния]]
}}
'''Данаил Христов Попов''' е български революционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60 - 70-те години на [[19 век]], един от най-близките съратници и често наричан „първата ръка“ на [[Васил Левски]]. Именно от дома на Попов в [[Румъния]] Апостола тръгва към България. С негова препоръка през [[1869]] г. Апостолът създава в град [[Плевен]] първия в страната местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]].
== Биография ==
Бащата на Данаил Хр. Попов е бил свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.<ref name="Opalchentsite">{{cite book | last = Панков | first = Илия | year = 1993 | title = Опълченците от Плевенския край| publisher = Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ | location = София}}</ref>.
=== Ранни години ===
[[Категория:Български революционери|Попов, Данаил]]▼
От [[1850]] г. до [[1856]] г. Данаил учи в Плевенското шестокласно училище.
През [[1857]] г. Данаил Попов заминава за [[Румъния]], за да продължи образованието си, но по това време баща му умира и поради липса на средства той става словослагател в печатницата „Романов – Расидеску“ в [[Букурещ]]. През време на работата си в печатницата Данаил усвоява [[немски]], [[руски]], [[френски]] и [[гръцки]] език.
Срещите на Данаил в печатницата с [[Георги Раковски]], оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода.
Под влиянието и ръководството на Раковски, Данаил Хр. Попов, напуска печатницата и е изпратен в Галац където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 г. - 1861 г.) и урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.<ref name="Opalchentsite" />
През [[1863]] г. Данаил Попов се установява в [[Турну Мъгуреле]], където се залавя с търговия и си създава добро материално положение. Данаил закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.
=== Революционна дейност ===
През периода [[1866]] г. - [[1868]] г. Данаил Попов влиза в революционната организация и се проявява като енергичен член на ТБЦК и организацията на бунтовните чети. Той подпомага организирането и изпращането в България през 1867 г. на четите на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. През 1868 г., със свои средства той подпомага четите на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]].<ref name="Opalchentsite" />
През [[1869]] г. в дома на Данаил Попов идват [[Васил Левски]], Христо Иванов – Големия и Иван Македончето и заедно с по-будни българи в Турну Мъгуреле основават бунтовен комитет, за председател на който избират Данаил Попов.<ref name="Vasil Levski">{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография| publisher = Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата | location = София}}</ref>.
Най-голяма заслуга на Данаил Хр. Попов в Българската националноосвободителна борба е ролята му при изграждане на вътрешната революционна организация (1868 г. – 1872 г.) от Васил Левски.
Изработен е печат на БРЦК, който по-късно Данаил Попов предава на Левски.
Почти цялата кореспонденция на Васил Левски, когато преминава в България за организиране на местните революционни комитети с емигрантските групи и отделни дейци в Русия, Румъния и Сърбия, минава през ръцете на Данаил Попов. Той единствен има право да чете всички получавани от Левски и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" />
За голямото доверие, което Левски и БРЦК – Ловеч, имат на Данаил Попов, говори фактът, че те натоварват него и [[Ангел Кънчев]] с отговорната задача да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.
Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на Вътрешната революционна организация и на шифри пароли за тайната поща.
Данаил Попов сам закупува 50 револвера и 15 000 патрона, поръчани му от БРЦК – Ловеч. От Лиеж, Белгия, доставя три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и на Ангел Кънчев.<ref name="Opalchentsite" />
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.<ref name="Vasil Levski" />
== Източници ==
<references/>
{{СОРТКАТ:Попов, Данаил}}
| |||