Лукан Лилов: Разлика между версии

| роден-дата = [[1802]]

| роден-място = [[Тетевен]], [[Османска империя]] ([[България]])

| починал-дата = [[15 юли]] [[1877]]

| починал-място = [[Ловеч]], [[Османска империя]] ([[България]])

'''Лукан Илийов Лилов''' е [[България|български]] свещеник, просветен деец, националреволюционер, член на Ловчанския частен революционен комитет на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] ([[ВРО]]).

Лукан Лилов е роден през [[1802]] г. в гр. [[Тетевен]]. Семейството му се и преселва в [[Ловеч]] през 1809 г. Тук усвоява папукчийския занаят.

Поради дарбите и познанията, които има му е предложено и той става учител в килийното смесено училище в ловчанския метох на [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]]. Младия учител въвежда редица новости в училището : звънец, черна дъска, столове, каца с вода за миене и школски тефтер. Жени се за дъщерята на ловченския строител Кочо Джанков — - Мария Кочова. От брака си има десет деца : три умрели и седем живи : Величка, Марин, Яна, Илия, Тошко, Христо и Йорданка. Датата на запопването не е известна. Свещеник на ловчанския храм „Св Богородица“ и селата : Араплии (дн. [[Абланица]]), [[Голец]] и Вратца (дн. [[Стефаново]]).

Свещеник Лукан Лилов е ученолюбива, любознателна и енциклопедична личнаст. Събира стари книги и ръкописи. Владее турски и руски език. Оставя множество бележки и приписки. Възпитава децата си в любов и преданост към поробеното отечество. Пет от децата му се включват в националреволюционата борба : [[Величка Хашнова|Величка]], [[Марин Поплуканов|Марин]], Тошко, [[Илия Луканов|Илия]] и Христо. Важен писмен документ на поп Лукан е останалия до наши дни ръкописания от него и датиран 7 януари 1827 г. „Вечен календар“. Това е подвързан с кожа ръкопис и се състои от 44 листа — - текст, забележки, рисунки и разноцветна украса. Покрай просветителската и свещеническа дейност се занимава и с книговезтво и дърводелство.

Когато [[Васил Левски]] посещава Ловеч за първи път през м. май 1869 г., той отсяда в къщата на поп Лукан Лилов. Подслонява и укрива Левски в случай на опасности. Когато Левски е боледувал попадия Мария го лекува с приготвени от ния илачи (лекарства). Член на Ловчанския частен революционен комитет на [[ВРО]]. Включването на цялото му семейство в националреволюционата борба дава основание на проф. [[Параскев Стоянов]] да отбележи : „'' След семейството на баба [[Тонка Обретенова]] (от Русе), семейството на поп Лукан Лилов може да служи за пример по своята преданост на освободителното дело ''“. По лаконичното свидетелство на [[Захари Стоянов]] „ ''У поп Луканови дори и кокошките били революционери ''“.

След Арабаконашкия обир на турската поща от [[Димитър Общи]], на 28 октомври 1972 г. е арестуван в Ловеч заедно със сина си Марин, дъщеря си Величка и Димитър Пъшков. Държи се достойно. Двадесет дни по-късно тримата мъже са откарани в [[София]] (17 ноември 1872 г.). Тук се разбира, че попът, за когото говори Димитър Общи не е същият и поп Лукан бива незабавно освободен. Връща се в Ловеч по заповед. Същият ден освобождават Величка Хашнова и арестуват поп( Кръстьо). <ref>Д.Панчовски "Последните дни на Васил Левски</ref>

Месеци след процеса и обесването на Левски, в Ловеч възникват фамилни ежби, че има предателство и всичко това е станало заради кражба на комитетски пари. Лукановият род обвинява поп Кръстьо, а Поп Кръстьо обвинява тях. В крайна сметка след близо 100 години историята доказа, че предател няма и че Левски е жертва на дълга верига от полицейски разкрития, базирани на много (над 80) свидетелски показания.

== Източници ==