Сава Доброплодни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на Inot (б.), към версия на 163.1.169.23 |
||
Ред 3:
| портрет = Sava-Dobroplodni.jpg
| описание = български книжовник, театрален деец, общественик и учител.
| роден-дата = [[15 декември]] [[1820]]
| роден-място = [[Сливен]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[19 април]] [[1894]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Сава Хаджиилиев
Получава своето образованието във [[Велика народна школа|Великата народна школа]] в [[Цариград]], [[Куручешме]]. В гръцки учебни заведения се подготвят много образовани българи от този период, което до голяма степен е в унисон с характерното за началните етапи на българското учебно дело и народна просвета елинофилство. Именно Доброплодни, наред с други образовани българи, обаче е един от тези, които оформят облика на българската култура и просвета, в която националното е на предна позиция в противовес на гръцкото влияние.
Сава Доброплодни учителства в [[Котел]] и [[Шумен]], където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в [[Преславско-Шуменска прогимназия]], в която се преподават много на брой и разнообразни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от този период.
Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са [[Васил Друмев]], [[Илия Блъсков]], В. Д. Стоянов и [[Добри Войников]]. Има голямо влияние върху тях и развива у тях интерес към литературата и театралното изкуство.
Това е така, защото самият той превежда на български език и пише пиеси, които представляват началната фаза на развитие на българската драматургия, която по-късно е развита от неговите последователи и ученици.
Доброплодни се запознава с театъра в [[Сремски Карловци]] и на 15 юли 1856 г. осъществява представянето на първата драматургична творба в България
== Семейство ==
Ред 26:
Баща му, Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора и става учител по гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика. Майка му, хаджи Трендафила, дъщеря на търговеца Христо от Ямбол е получила манастирско образование и също е учителка. През 1805 г. откриват в дома си килийно училище.
Хаджи Илия Славов бил освен наставник и възпитател и добър певец. Бил ръкоположен от сливенския митрополит за пръв певец ([[протопсалт]]) и проповедник. Наложило му се отстъпи пред хаджи [[Юрдан Селиминский]] (учил се в Атина на по-систематично преподаване и се подигравал се на святогорските поучения и постите. Имал ученици и от Шумен
==Съчинения==
| |||