Бачо Киро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на Inot (б.), към версия на Мико
Ред 1:
{{друго значение|революционера от Априлското въстание|пещерата със същото име|Бачо Киро (пещера)}}
{{Биография инфо |
| име=Бачо Киро |
| портрет=Bacho Kiro.png |
| описание=български учител, книжовник, историк, читалищен деец,фолклорист и революционер |
| наставка= |
| роден-дата=[[7 юли]] [[1835]] |
| роден-място=[[Бяла черква]], [[Османска империя]]днес ([[България]]) |
| починал-дата=[[28 май]] [[1876]] |
| починал-място=[[Търново]], [[Османска империя]]днес ([[България]])
}}
'''Киро Петров Занев''', по-известен само като '''Бачо Киро''', е [[България|български]] [[учител]], [[книжовник]], [[историк]], [[читалище]]н деец и [[фолклор]]ист. Участва в българското националнореволюционното движение.
 
==Биография==
Роден е на [[7 юли]] [[1835]] г. в с. [[Бяла черква]] [[(старо име - Горни Турчета)]], Търновско в семейството на селския говедар — - Петър Занев. Остава без баща на 6 години и малкия Киро трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През [[1847]] г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в [[Батошевски манастир|Батошевския манастир]] да учи четмо и писмо. След [[1852]] г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. [[Коевци]]), [[Мусина]], [[Михалци]], [[Вишоград]]. През [[1857]] г. се завръща в Горни турчета, където преподава до смъртта си през [[1876]] г., с изключение на [[1871]] г.
 
По пътя на самообразованието и с упорит труд Бачо Киро израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение, Рибния буквар, работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. През [[1869]] г. учредява първото селско читалище в България - ''"Селска любов"''. През [[1870]] г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между [[1870]] и [[1871]] г. е дописник на вестник ''"Македония"''. През [[1864]] г. повежда населението и населението със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.
Ред 19:
В тайните на освободителното дело го посветил отец [[Матей Преображенски]]. Чрез него той се запознал с ред видни дейци на Вътрешната революционна организация като [[Христо Иванов-Големия]]. Когато през февруари [[1872]] г. в Бяла черква пристига помощникът на [[Васил Левски]], [[Ангел Кънчев]], придружен от отец Матей, в селото бил основан местен таен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.
 
След решението на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския комитет]] за въстание в България през пролетта на [[1876]] г. Бачо Киро успял с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци, които отвел до сборния пункт в с. [[Мусина]], където се сформирала по-голяма чета под общата команда на легендарния [[поп Харитон]] Халачев. Бачо Киро бил избран за член на щаба ѝй. Взел участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. в [[Дряновски манастир|Дряновския манастир]]. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, Бачо Киро успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.
 
Откаран е в [[Търново]], където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, спечелил дори враговете с достойното си държане, Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей направил опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Според стария турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случило нещо изумително. На хубав и чист турски език български патриот издекламирал следните стихове:
Ред 38:
 
==Творчество==
Приживе издава три книги: ''"Описание на село Горни Турчета"'' (1870), пътеписите ''"Пътуванието на Бача Кира"'' (1873), ''"Второто пътувание на Бача Кира"'' (1874). В ръкопис остават много стихотворения (сред тях и поемата ''"Пруско-френската война"''), историографски и фолклористични изследвания — - летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи Ставревата буна (1862), четата на Филип Тотю (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), ''"Софийското приключение"'' (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. Събрал множество фолклорни материали, част от които изпраща на П. Р. Славейков в Цариград.
 
Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ обем 4470 страници.