Добри Ганчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на Inot (б.), към версия на Алиса Селезньова |
||
Ред 4:
| описание = общественик и мемоарист
| наставка =
| роден-дата = [[26 септември]] [[1854]]
| роден-място = [[Лясковец]],
| починал-дата = [[12 април]] [[1936]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
Ред 16:
След това Ганчев заминава повторно за Русия и завършва Историко-филологическия факултет на [[Киевска духовна семинария|Киевската духовна семинария]] в [[1879]] година. Завръща се в България и юли месец на същата година се установява в [[София]], а после поема поста секретар на [[Българска екзархия|Екзархията]] в [[Цариград]]. Заедно с екзархийския наместник [[Методий Кусев]] развива внушителна дейност за откриване на трикласни училища в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]], а също така изиграва решаваща роля в откриването на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Заема този пост до [[1882]] година, когато подава оставка и се завръща в София, където от [[1 октомври]] [[1883]] година става лектор във Военното училище и преподава там българска история за период от 20 години. Редактор е и на вестник „[[Български глас]]“.
През това време Добри Ганчев, като виден филолог, става учител по български език на княз [[Фердинанд I]] след идването му в България, а по-късно и на княгиня [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Мария Луиза]].
Умира в София на [[12 април]] [[1936]] година.<ref>Ганчев, Добри. Спомени за княжеското време, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983, стр. 10-15.</ref>
| |||