Има интересна легенда за произхода на селото. Тя е свързана с големия чинар и овчарят, който построил колиба под него.
"На тоя чинар му викали Свидетелят на времето. И той заслужава това име. На сянката му можеш да разтелеш три хармана сено. Клоните му са същинска малка гора, израснала от един корен. Никой не знае кога и кой го е засадил... Само слухове разнасят белият вятър.Ловец навлязълв дебрите им, ако не оствял знаци след себе си, никога не можел да излезе от тях.
Кпай шуртящия извор, недалече от чинара, имало малка поляна, нагиздена с хиляди цветя. Щом се запролети, овчарите от бреговете на Бяло море подкарвали стадата си към планината. Един от тях винаги идвал на тази поляна и прекарвал лятото тук. Но се чувствалмного самотен. Монотонните песни на дъбовите гори наоколо му подтискали духа. Смятал, че ако има дърво със светлозелени листа, които да шумят при най-лекия ветрец, ще му се успокои душата. Затова си обещал на следващата пролет да донесе една фиданка чинар. Чинарите не остаряват, си помислил той. На следващата година засадил фиданката над извор. След това си построил и колиба. Изкоренил и всички лопуши от поляната и изградил кошара. Всяко лято идвал тук и се радвална скачащите около чинара агънца. Оженил се за стройна мома с вежзи като полумесец. тя му родила деца. Повече овчарят не напуснал тези краища". Това е откъс от разкаказа "Всеки край е едно начало" на писателя Мюмюн Тахир от книгата му "Бране на диви пчели". Не зная дали разказаното се отнася за неговото село. Но като знам, че Мюмюн Тахир е от Дюлица, допускам, че става именно за това село. За това си позволих волността да пазкажа тази история.
