История на Албания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 17:
През 1924 година правителството на [[Фан Ноли]] прави опит за провеждане на реформи, насочени към модернизирането на обществения и стопански живот в страната - унифициране на училищните програми, откриване на болници, законодателно утвърждаване на свободата на словото, събранията и организациите и разделението на властите, аграрна реформа.
 
=== Управление на АхметАхмед Зогу ===
{{раздел-мъниче}}
 
Реформите на Фан Ноли предизвикват недоволството на консервативните кръгове в страната и [[байрактари]]те се вдигат на бунт. [[АхметАхмед Зогу]] влиза в страната с десетхилядна [[Югославия|югославска]] войска и сваля правителството. След като оглавява правителството и вътрешното министерство, той забранява опозиционните партии, налага [[цензура]] на печата, установява едноличен контрол над полицията, жандармерията и армията и си присовява правото на пълно вето върху гласуваните от парламента закони.
 
През 1928 година АхметАхмед Зогу разпуска парламента, свиква учредително събрание и Албания е обявена за наследствена монархия, а самият той - за неин крал. През следващите години Албания силно се сближава с [[Италия]], която под ръководството на [[Бенито Мусолини]] води империалистическа политика. Италия отпуска на Албания значителни заеми в замяна на преференциални мита и откриване на италиански училища в Албания. След като италианците предявяват ултимативно искане за създаване на италиански военни бази в двете основни албански пристанища, въвеждане на обучение по италиански език в албанските училища и получаване на концесии за добива на нефт, АхметАхмед Зогу напуска Албания с част от хазната.
 
=== Италианска окупация ===
Ред 43:
Еди Рама, кметът на столицата на Албания, Тирана, и лидер на Социалистическата партия, обвинява Бериша за мъртвите и казва, че ще бъде обявен ден на траур. "След като почетем мъртвите, уверяваме Бериша, че го изправим пред всички исторически и граждански отговорности, защото чувстваме, че трябва да се отървем от този нетърпим режим на крадци." Бериша отговаря като иска подкрепящите го да организират масиран протест срещу насилието. "Аз искам албанците да се съберат на 26 януари в Тирана за да протестират срещу насилието. Ще бъде голяма демонстрация срещу насилието. Аз предупреждавам Еди Рама и последователите му, че те ще видят пълната сила на закона ако посмеят да докоснат правителствените институции." По-рано той казва, че "Албания не е в бедствено положение и няма да премине в такова. Но сценарии на насилие няма да бъдат толерирани." Той също обвинява Рама в опит да подклади въстание като това в Тунис.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/europe/2011/01/2011122134433502716.html |title=Albania opposition vows protests |publisher=Al Jazeera |date=2011-01-22 |accessdate=2011-01-26}}</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.promacedonia.org/nm/nm_4.htm Н. Маренин. Албания и албанците - кратък исторически очерк]
* [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1912-1991_17.html Е. М. История на Албания, 1912-1991]
 
== Бележки ==
<references />
 
{{Европа-модел|История на|История на страните в Европа}}